— Каква история — прошепнах аз.
— Напълно сте прав — съгласи се той.
— Това е невероятно.
— Поразително. Както казах, мислехме, че писмата представляват апокрифи. Писмото, написано от Пилат до Тиберий, обаче напълно потвърждава автентичността им.
Този текст беше по-подробен и изчерпателен от краткия послепис на прокуратора. Двете писма потвърждаваха случилото се преди и след разпъването на Исус, независимо едно от друго. Главозамайващите възможности ме объркаха. Усещах нужда да стана и да повървя малко напред-назад. Вилбу ме наблюдаваше безмълвно с изпълнено с разбиране изражение.
— Атик Сенецион сигурно е бил една от жертвите при избухването на Везувий през 79 година — заяви той. — Живял е до Херкулан на север от Помпей.
— Какво ще правите с писмото?
— Шойен ми заръча да го предам на науката.
— Науката?
— Международното научно дружество.
— Дори то няма толкова пари, за да го купи.
— Шойен няма да иска заплащане.
— Сигурно струва милиарди.
— Шойен ще го дари на науката при условие че бъде оставено на разположението на изследователите и завинаги изложено пред обществото. Намекна за Британския музей.
— Много великодушно от негова страна — отбелязах аз, след което взех папката със сканираното копие на писмото. — Мога ли да направя едно копие?
— Разбира се, Белтьо.
— Ще говоря с МНД и Британския музей. Ще им предложа да включат ръкописа в изложба, която да обиколи света.
— От името на господин Шойен смея да твърдя, че одобряваме това начинание.
— В писмото пише, че Мария Магдалена е била бременна. Бащата сигурно е бил Исус? Или пък Юда?
— На теория повечето неща са възможни.
— Някога да сте чували за една теория на конспирацията, според която Медичите били наследници на Юда?
Вилбу се изсмя.
— Знам, че навремето Макиавели е разпространявал такива слухове в един памфлет, в който пише за херцог Лоренцо де Медичи от Флоренция.
— На когото е посветил „Владетелят“.
— Макиавели е имал шизофренично отношение към Медичите и херцогството. Все пак е бил републиканец. „Владетелят“ представлява добре замаскирана възхвала на републиканската форма на управление. Медичите са го хвърлили в затвора и са го измъчвали. Фактът, че въпреки това е посветил „Владетелят“ на Лоренцо ди Пиеро де Медичи, показва колко елегантно е лавирал из онези изпълнени с предателства времена.
Замислих се за убеждението на Максимо Парчели, че семейството му е произлязло от Юда. Древните легенди, теориите на конспирацията и догадките бяха изградили една крехка реалност в ума му.
На път за вкъщи в главата ми изникна съвсем друга мисъл. Атик Сенецион твърдеше, че Пилат Понтийски е бил погребан в саркофаг, направен от бял карарски мрамор, в храма на Марс в Амитернум.
Храмът на Марс?
Амитернум?
Експертите по Пилат знаеха ли за тези места? Да не би руините на храма на Марс в Амитернум да бяха нова следа?
Не успях да се свържа с най-големия експерт по Пилат, Козимо Д’Анджело. Върнах се у дома със самолет от Лондон. Затова му изпратих съобщение, в което му съобщих, че заминавам за Сан Марино и че му нося сензационни новини.
Прибрах се вкъщи и набързо си стегнах багажа. Обадих се на Макнамара от таксито на път за „Гардермуен“.
2
Здрачаваше се и небето на запад беше окъпано в червеникаво сияние. Изгладнелите лястовици, прелитащи над маслиновите гори, се спускаха върху пълчища от насекоми. Бях застанал на френския балкон на Козимо и наблюдавах околностите на Сан Марино. Идеята за френски балкон винаги ми се беше струвала странна. Стъклена врата, отвъд която имаше парапет?
Зад мен Козимо четеше последното писмо, което Атик Сенецион беше написал на сина си в Рим.
— Боже милостиви — възкликна той, след като остави купчината писма настрани. — Това потвърждава всичко!
Опита се да си дръпне солидно от лулата, но тя беше изгаснала.
Аз имах цял ден да асимилирам тази информация, така че повече ме интересуваха следите относно гроба на Пилат Понтийски.
— Прочете ли за гроба в последното писмо? — попитах аз.
Той кимна и хвърли поглед към преведения текст.
— Саркофаг… От бял карарски мрамор… В храма на Марс… В Амитернум… Това е фантастично, Бьорн!
След това замислено повтори всяка една дума. Долу на улицата се чуваше клаксонът на някаква кола. Козимо се загледа в копията на писмата върху лъскавата маса, потънал в мисли. Накрая отново вдъхна живот на лулата.