— Това би било прекалено.
— При всички случаи Сенатът отхвърлил предложението.
На вратата се почука, след което в кабинета влезе един послушник с кана с кафе и две чаши. Лицето на кардинала грейна. Наля кафе и на двама ни и продължи:
— Не споменавам теологичните разсъждения относно Пилат, за да дискредитирам откритието на писмото в гроба на Ириней. Напротив. Когато ми се обадихте вчера, ми зададохте много въпроси относно това какво знае Ватиканът за живота на Пилат след времето, прекарано в Юдея, и възможната му връзка с римския град Амитернум. Тъй като съм посветил живота си на изучаването на образа на Юда и покрай него — този на прокуратора, мога уверено да заявя: разполагаме с много малко информация за последните години на този човек. В Библията това изобщо не се споменава. Историците обаче предполагат, че Пилат е умрял някъде около 39 година. Всички по-късни версии, появили се през Античността и Средновековието, имат елементи на художествени измислици!
Осъзнах, че пътуването до Рим е било загуба на време, и ми стана неприятно, щом се сетих колко много път ме чака.
— Но — започна кардиналът — запитването ви ми напомни за един документ от тайния архив на Ватикана, на който попаднах преди повече от трийсет години. Досега нямаше особено голяма стойност, но интересът ви към темата може би го прави по-важен, отколкото смятахме.
После отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и извади два документа, сложени в прозрачна синя пластмасова папка.
— Това са копня, така че можете да ги вземете. Може би ще ви бъдат от полза.
— Копия на какво?
— Първият документ е от 1298 година и е издаден от папа Бонифаций VIII, голям радетел за папската власт за сметка на светската. Разрешил е строежа на християнска църква върху парче земя в Каняно Амитерно, където преди е имало малък дворец и римски храм.
— Храмът на Марс?
— В документа не се споменава такова нещо. Но тъй като търсите храм в региона от времето на Римската империя, реших, че би представлявало интерес за вас.
— Какво пише в тези документи?
— Споменава се спор относно освещаването на езическа земя. Бонифаций VIII е вярвал, че ако такава земя бъде напръскана със светена вода, това би премахнало върховенството на старите богове. Един по-късен документ от 1762 година показва, че този спор отново се е разразил. Местният свещеник се обърнал към папа Климент XIII — знаете, онзи, който наредил да направят смокинови листа, за да скрият срамните части на статуите във Ватикана, и който издал булата Apostolicum pascendi в подкрепа на йезуитите. Епископът му писал във връзка с разположението на една нова църква, която искали да построят на мястото на старата, която била разрушена при земетресение. Научил, че старата църква била разположена върху или близо до парче земя, върху което преди се издигал римски храм. Именно в този втори документ се споменава някакъв храм на Марс. Щял ли папата да ги посъветва да преместят църквата на друго място? Явно и паството, и той не били запознати с указа от 1298 година, според който освещаването на земята щяло да изтрие миналото.
5
Тръгнах си развълнуван. Докато бързах към колата, се обадих на Козимо. Не ми вдигна. След минута телефонът ми иззвъня. Помислих си, че Козимо ми връща обаждането, но се оказа кардиналът. Бях забравил копията на документите в кабинета му и се чудел дали искам да ги взема.
Рязко се обърнах и я видях.
Младата жена.
Вървеше по отсрещния тротоар на петдесет метра зад мен. Изкушавах се да си помисля, че се бъркам и че виждам едно и също лице у множество млади жени. Но нямаше никакво съмнение: щом срещна погледа ми, се стресна и бързо се шмугна в една странична улица. Откъде непрекъснато знаеше къде съм? Хукнах след нея. Вдигнах ръка, за да спра приближаващата се кола, и се втурнах през улицата. Едно такси ми избибипка. Стигнах до страничната улица и я видях как тича с всички сили надолу към един площад. Тръгнах след нея. Стигнах до площада, но не я видях никъде. Един мъж, седнал в кафенето отвън с чаша бира в ръка, ми показа с палец тясната улица, по която беше тръгнала.
— Успех! — провикна се той след мен и се засмя. Нямаше я там, но хукнах обратно към главната улица.
Беше се изпарила.
Осемнадесета глава
Покоят на палача
1
Амитерно, вторник — четвъртък