На пръв поглед холандските градове приличат на страхотна джунгла от къщи, мостове, църкви и кораби, от която като филизи се издигат мачти, камбанарии и дървета. В някои градове връзват плавателните съдове като коне пред портата на собственика и ги товарят направо от прозорците. Майките се карат на малките Лодъвейк и Каси да не се люлеят на градинската врата — понеже можели да се удавят! Водните пътища тук са повече от шосетата и железопътните линии, а парковете, ливадите и градините са заобиколени с „огради“ от вода, запълнила зеленясали ровове.
Понякога човек вижда красиви живи плетове, но дървените огради, така често срещани в Америка, са рядкост за Холандия. А самата мисъл за каменни огради би накарала холандеца да свие рамене в недоумение. Единствените камъни в Холандия са огромните скални маси, които докарват от други страни, за да укрепят и предпазят брега. А доколкото изобщо се намират, дребните камъни — речни и морски — са в плен на настилката или съвсем са се натрошили.
Момчета със здрави, ловки ръце израстват от рокличките и гъсти бради покриват лицата им, без да са намерили като деца дори едно камъче, с което да правят кръгове във водата или да замерят заек.
Водните пътища са всъщност каналите, пресичащи страната на шир и длъж. По големина са най-различни: от огромния Северохоландски корабен кавал, на който се възхищава целият свят, до канали, които и едно момче може да прескочи. Водни автобуси, наричани „трекехъйтън“, непрестанно сноват нагоре-надолу по тези пътища и превозват хората, а шлепове, наричани „паксхъйтън“, карат гориво и стоки. Наместо потънали в зеленина алеи, потънали в зеленина канали се простират от полето до обора и от обора до градината. „Полдерите“, както казват тук на фермите, представляват отводнени езера. Някои от най-оживените улици са по вода, докато много от малките междуселски пътища са павирани с тухли. Градските корабчета със заоблени кърми, позлатени носове и весело нашарени бордове не приличат на никои други корабчета под слънцето, а типичният холандски фургон със смешния крив прът за впрягане е загадка над загадките. „Едно е ясно — би извикал непоправимият оптимист, — хората там никога не изпитват жажда!“ Но не е така — странната страна и в това е вярна на себе си. Макар морето да се е втурнало към сушата, а езерата да водят борба за освобождаването си от нея и макар каналите, реките и рововете да преливат, в много области няма вода за пиене и клетите холандци или трябва да страдат от жажда, или да пият вино и бира, или да изпращат чак до вътрешността на страната — до Утрехт или други облагодетелствувани места, — за да им докарват тази скъпоценна течност, стара като света и млада като утринна роса. Наистина, случва се жителите да „погълнат“ някой пороен дъжд, ако има в какво да съберат водата. Най-често обаче те са като преследваните от албатроса моряци в известната поема на Коулридж „Древният мореплавател“. Те виждат:
„Наоколо: вода, вода, вода; да пиеш — нито капка.“ Из цялата страна размахват криле огромни вятърни мелници, прилични на ята гигантски морски птици, току-що кацнали на сушата. Навсякъде се виждат необикновени дървета, добили причудливи форми; стволовете им са боядисани в ярко бял, жълт или червен цвят. Често слагат конете по три във впряг. Мъже, жени и деца се суетят насам-натам и хлапащите им дървени обувки потракват; млади селянки, които не могат да си намерят кавалери по любов, ги наемат срещу заплащане, за да ги придружават до панаира; любещи съпрузи се връзват с въжета рамо до рамо, за да завлекат своя шлеп по канала до пазара.
Друга забележителна черта на Холандия са дюните — пясъчните хълмове. На някои места по брега те са многобройни. Преди по тях да засадят жилави тръстики и други растения, за да ги укрепят, оттам се извивали големи пясъчни бури, които засипвали сушата. И странните неща се увеличавали: понякога фермерите трябвало да копаят, за да стигнат до почвата, а през ветровитите дни по полетата, квито са мочурливи дори след седмица слънчево време, често падали сухи пясъчни дъждове.
Накратко, единственото познато нещо, което можем да срещнем в Холандия, е една жътварска песен, макар че няма човек, който да може да я преведе. Независимо от това нека затворим очи и послушаме мелодията — а каква е тя, представете си сами.