— Ще повикам доктор. Видях една фирма нагоре по улицата.
Той ме сграбчи за ръкава.
— Не отивай… няма смисъл. Не искам… да умирам сам.
— Ти беше в бандата на онези които убиха Бол.
— Не! — Той ме сграбчи за ризата. — Не, не бях! Той… той беше добър старец.
— А Морган Парк? Той не беше ли там?
Той извърна поглед от мен.
— Защо да е бил там? Това… не беше негова работа.
Вече дишаше дрезгаво. На улицата бяха излезли мъже които оживено спореха. Опитваха се да разберат откъде бяха дошли изстрелите.
Само след минута и някой можеше да му хрумне на надзърне и в малката уличка.
— Защо се среща с Букър? Какво общо има с тая работа Сам Слейд?
По чакъла захрустяха приближаващи се стъпки. Това беше самотен мъж който идваше от противоположната посока и носеше фенер.
— Извикайте доктор, моля ви. Този човек е тежко ранен.
Той остави фенера на земята и затича. Взех фенера и започнах да откривам раната.
— Няма смисъл — запротестира Лайъл, — добре ме улучи. — Той ме изгледа с трескавия поглед с няма молба да му повярвам. — Никога до този момент не бях стрелял от засада.
Разхлабих колана му и разкопчах дрехите му. Той дишаше дрезгаво, а очите му се бяха втренчили в мрака.
— Бандата на Слейд се канят да убият Канавал.
— А аз?
— На теб ти е хвърлил мерника Парк.
— Какво още иска той? Ранчото ли?
Дъхът му излизаше бавно и тежко. Чувах мъжете в мрака да се приближават.
— Той… иска пари.
Докторът дотича бързо. Във вълнението си се отдръпнах, после се извърнах и се отдалечих в мрака. Ако имаше човек посветен в плановете на Парк, това можеше да бъде само Букър, а аз имах представа как да се вмъкна в кантората на Букър.
Спрях и се огледах назад. Около Лайъл се бяха събрали доста мъже. Чух някой да извика да запазят тишина и после го запита кой го е прострелял. Не чух нищо, дори и да му беше отговорил. Или вече бе изпаднал в безсъзнание, или пък не искаше да каже. Скрит в мрака обмислих ситуацията.
Пътешествието ми би имало смисъл само ако изпратех съобщението, но аз вече бях научил нещо за предстоящите планове на Морган Парк.
Но защо… защо?
Той искаше да се отърве от Канавал. Това можеше да означава единствено, че стрелецът от Бокс М стоеше между него и целта му.
Това би могло да означава, че крайната му цел беше Бокс М. Дали не беше Мойра? Или имаше и нещо зад нея?
Но Парк явно ухажваше Мойра с явното одобрение на Макларън… защо му беше тогава да премахва Канавал?
Освен тогава да имаше и още нещо, нещо, което той да желаеше повече от всичко друго. Защото даже и да се оженеше за Мойра, Макларън пак щеше да притежава ранчото. Но ако Макларън бъдеше убит…? Впрочем нали Лайъл беше споменал, че онова, което искал морган Парк, били парите.
Кантората на Букър се намираше на втория етаж на една сграда до който се стигаше по една външна стълба. Веднъж след като се озовеше горе човек се оказваше в капан, ако на някого му хрумнеше да се качи в кантората преди той да се е измъкнал.
Вдигнах поглед нагоре застанал в мрака. Никога не съм обичал да се озовавам на тясно или затворено място… обичах широкия простор на равнините.
Вече бе захладняло и звездите се бяха появили. Не се виждаше жива душа наоколо. Сега ми беше шансът, ако изобщо имах такъв, след като поемех по стъпалата нагоре.
Някъде нагоре по улицата някакъв мюзикбокс вдигаше голям шум и изглеждаше така сякаш целият град не спеше. В един не много отдалечен салон пееше група от четирима мъже; може и да не беше много вярно, но поне беше силно. Улиците обаче бяха пусти и безлюдни.
Букър имаше приятели в града, а аз нямах никого. Рискът някой да ме забележи или усъмни в нещо беше голям, а нямах никаква правдоподобна история. Дошъл съм при адвоката за консултация? Но прозорците на кантората бяха тъмни.
Нямах избор. Трябваше да изкача тези стъпала, защото вече бях наясно, че там можеше да се крие отговора на въпросите, от които зависеше живота ми.
Хвърлих последен поглед в двете посоки на улицата. Всичко беше безлюдно. Прекосих подножието на стълбата като си поех дълбоко дъх. Безшумно и бързо се изкачих до горе. Вратата беше заключена, но аз знаех нещичко за бравите, и след малко вратата се отвори.
Вътре беше тъмно като в рог и миришеше на вкиснат тютюн. Запалих си едно малко парче свещ и изследвах повърхността на бюрото, горното чекмедже, и после страничните. Сетивата ми се бяха напрегнали до крайност. Работех бързо и точно. Изведнъж замрях.
В ръката си държах доклада на един пробирер. Липсваше името му, не беше спомената и местността, но оценената руда беше с изумително богато съдържание на сребро. Оставих го за малко настрана и прерових бързо останалите документи, като изведнъж попаднах на познато име.