Името беше подписано към една буква на само един параграф… и то беше това на Морган Парк.
Препоръчаха ви като дискретен мъж който може да осигури едно хубаво парче недвижима собственост предлагаща бърза печалба, и като човек, който може да уреди пазарлъка с купувача. Искам да се срещнем и ще бъда в Силвър Рийф на 12. Необходимо е посещението ми, също както и естеството на нашия бизнес да останат абсолютна тайна.
Не беше много, но все пак означаваше нещо. Бързо преписах доклада на пробирера, след което върнах оригинала на мястото му в чекмеджето. Листа сгънах и пъхнах внимателно в джоба си. Угасих остатъка от свещта и я върнах на рафта, където я бях намерил.
Дългата езда ме беше уморила повече отколкото бях очаквал и сега изведнъж проумях, че почивката беше онова, от което най-много се нуждаех в момента. На всяка цена трябваше да съхраня силите си. Раните ми се бяха оказали много тежки и макар че хубавата храна, пресният и чист въздух, и упорития труд който полагах, да ми връщаха бързо виталността, още се уморявах бързо.
В момента, в който се насочих към вратата, дочух неясни гласове и стъпки по стъпалата.
Мигновено отстъпих назад и потърсих в мрака дръжката на една врата която бях зърнал преди малко че води към едно вътрешно помещение. Отворих я, шмугнах се вътре и и я притворих безшумно подир себе си. И тъкмо навреме.
Протегнатата ми в мрака ръка докосна някаква груби дъски струпани до стената. В стаята се носеше лек дъх на спарено като отдавна непроветрявана стая.
Гласовете вече звучаха съвсем близо и се чу звук от затваряна врата. После някой драсна кибритена клечка и стаята се озари в полумрак. Някой повдигна шишето на лампа и после отново го спусна.
— Сигурно е бил някой надрънкан глупак. Прекалено подозрителен си станал в последно време, Морган.
— Лайъл не пиеше толкова много.
— Забрави го… Ако ти беше женен за момичето, това щеше да опрости доста нещата. Какво има, да не би и Бренан да има мераци в тая област?
— Затваряй си устата! — Гласът на Парк прозвуча заплашително и грозно. — Само още веднъж да повториш тия думи и ще ти скърша врата като на пиле, Букър. И да знаеш, че не се шегувам.
— Ти си вършиш твоята работа, аз — моята. Адвокатите вече получиха парите си и са готови. Нямат намерение да чакат цяла вечност. — Последва тишина, после се разнесе звукът на коркова тапа измъкната от бутилката, а след това заклокочи разливана течност.
— Не е толкова лесно… той никога не е сам — обади се Морган.
— Имаш момчетата на Слейд на своя страна.
Някакъв стол застърга по пода. Чаша беше оставена върху някаква повърхност, след това вратата се отвори и двамата излязоха. Вслушах се в отдалечаващите им се стъпки. Видях ги през един прозорец да застават за миг под светлината на уличната лампа и после да се разделят. Единият пое в едната посока, а другият в противоположната.
Всеки момента на Букър можеше да му хрумне нещо и да се върне. Бързо отворих вратата и тръгнах надолу по стъпалата като прескачах по две наведнъж. После се появих на улицата от съвсем друга посока и то след внимателно оглеждане.
Нямах повече работа в Силвър Рийф. Трябваше да се прибирам у дома. Едва когато се намерих върху седлото си позволих да прехвърля наум наученото до този момент. Не беше много, но засега стигаше.
Никой не знаеше кой беше застрелял Лайъл, но Морган Парк имаше подозрения. Но въпреки това нямаше основания да предполага, че аз дори съм бил наблизо.
Лайъл бе отрекъл участието му в убийството на Бол, което можеше и да е вярно, и да не е. Умиращите не винаги казват истината, но реакцията му когато го бях запитал за присъствието на Парк ме караше да се удивлявам.
Морган Парк и Букър имаха някакво споразумение за продажбата на някакво недвижимо имущество което Парк още не можеше да осигури.
Когато беше споменал „Той никога не е сам“ не беше имал предвид мен, защото аз повечето време прекарвах сам.
Информацията, с която разполагах, действително не беше много, и докато яздех в самотната нощ си казвах да не правя прибързани заключения, но въпреки всичко мъжът който никога не биваше сам по всяка вероятност щеше да се окаже Макларън.
Или пък някой друг. Можеше да е и Кий Чейпин. Но въпреки това забележката за брака с момичето не можеше да означава Кий Чейпин… или можеше? Разбира се, зетят на Макларън щеше да е мъж с авторитет и неуязвимо обществено положение.
Колкото повече размишлявах върху това, толкова повече се убеждавах, че този мъж можеше да бъде само Макларън. Ето защо бандата на Слейд възнамеряваше да убие Канавал.