Пропуснах го покрай ушите си и зададох въпроса, който ме интересуваше.
— Първият път, когато се появих в града, ти ми каза, че хората тук всички са се самоопределили на нечия страна. На коя страна си самият ти?
Той се поколеба, преди да ми отговори; повъртя чашата между пръстите си.
— Откакто ти дойде в града, вече ми е трудно да кажа. Срещу хората на Пайндър съм защото те обикновено са хора извън закона.
— А Макларън?
— Упорит, и много вироглав. Но понякога може да бъде вразумен. Има преувеличена представа за собствената си правота.
— А Морган Парк?
Той ме изгледа остро, после хвърли поглед към вратата. Намръщи се.
— За Морган се говори, че вижда нещата като Макларън… не вярваш ли?
— Не… впрочем това може и да е вярно, но само когато е в негов интерес. Морган Парк е готов на всичко, само и само да има полза от цялата работа. Ще застане на страната на този, който му плати най-добре.
При тези мои думи Чейпин остана мълчалив, и видях, че беше разтревожен от чутото, макар че не ми беше ясно защо. Той беше приятел на Макларън, доколкото знаех, но също така беше и дружелюбно разположен и към Морган Парк.
— Виж, Чейпин — приведох се аз към него, — ти си пресата тук. Виждал съм и градове доста по-закоравели от този, но всички до един бяха укротени. Разбира се, законът и редът не се налагат с благи поучения, а с бой, и те го разбраха. А ти повече от всеки друг тук имаш възможността да поведеш една такава битка. А аз ще ти помогна с всичко, което мога.
— Готов си да се откажеш дори и от личната си война ли?
— Каква война? Един мирен старец държеше ранчо представляващо лакома плячка за две големи банди. И те се опитаха да му го отнемат. Но не успяха. Той ми завеща ранчото си. Ако защитата на частната собственост означава война, тогава се приготви за продължителна битка.
— Можеш да го продадеш.
— Не… — Вдигнах шапката си от масата и се приготвих да тръгвам. — Твоята работа ще бъде да се занимаеш с мотивите скрити зад всичко това. Как е започвала тази война? Защо не се заровиш в миналото на някои от хората тук? При това нямам предвид Макларън или Пайндър.
— Още не ти е минало с Морган.
Изправих се и нахлупих шапката на главата си.
— Да си чувал някога за един адвокат от Силвър Рийф на име Букър?
— Той е един ненадминат негодник.
— Задай си въпроса защо Морган Парк се среща тайно с него. А когато видиш юнаците на Слейд в града, запитай се защо са тук.
Изгледа ме с вече сериозно разтревожени очи, и тогава се обърнах и излязох от салона.
Мойра отсъстваше от града, така че насочих коня към Бокс М.
Първият човек, който видях в двора на ранчото, беше един кравар с бинтован крак. Той трепна, но след като проумя, че нямаше под ръка револвер, седна внимателно обратно на мястото си.
— Здравей… трябва да ти кажа, че идвам на гости, а не да си търся неприятности. — Ухилих му се. — Не ти се сърдя.
— Ти не ми се сърдиш? А какво да кажа аз? За малко не ми откъсна крака!
— Следващият път много-много не го размятай. Пък и какво толкова си се разциврил? Не си свършил работа и за един напръстник откакто те раних. Само си седиш по цял ден на задника и оплакваш крака си!
Някой зад мен се изкикоти и аз се извърнах в седлото си. Беше Канавал.
— Направил го е, за да има оправдание да не работи, Бренан.
— Оправдание? — Раненият скочи на здравия си крак с алено от гняв лице. После изведнъж видя, че и двамата с Канавал се смеем, и закуцука настрани.
Канавал се обърна към мен. Извади торбичката си с тютюн и започна да си свива цигара.
— За какво си дошъл, Бренан?
— Искам да поухажвам малко… имаш ли нещо против?
— Това не ми влиза в работата. Само че на Руд това може да не се хареса и може да ми нареди да те изгоня.
— Кажеш ли ми да си тръгна, веднага потеглям. Само искам да уточня едно нещо. Ако Парк е тук, дръж го далеч от мен. Още не съм готов да се срещна с него, а когато наистина стана готов, бих предпочел това да не става пред очите й.
— Разбирам те напълно. — Очите му весело примигнаха и той ме изгледа леко развеселен. — Само че смятам, че грешиш, като искаш да лишиш Мойра от тази гледка. Смятам, че може да я хареса.
Смъкнах се от коня и разхлабих малко седлото, след което завързах коня за оградата на корала. Канавал застана до мен наблюдавайки ме.
— Момчетата на Бенарас идваха тук.
— Предадоха ли ти писмото ми?
Той изведнъж застана нащрек и заинтригуван.
— Да… получих го. Защо ще им е на Слейд да идват тук? На кой ще му е притрябвало да убива Руд Макларън?
— Поблъскай си малко главата… може би някой иска да си мъртъв, като по този начин Руд остане сам.