Той не ми вярваше. Виждах го и това беше голяма изненада за мен. Дали Канавал знаеше нещо, което ми беше неизвестно? Или нещо се беше случило след предупреждението ми?
На стъпалата спрях и се обърнах назад.
— Същият този юнак има планове да ме запази за десерт… като ми оказва особено внимание.
Той остана зад мен с цигара в ръка, а аз почуках на вратата. Отвътре се раздаде глас от който кръвта ми закипя. Това беше глас, към който нямаше да остана равнодушен и до смъртта си. Глас, на който никога нямаше да се наситя.
Влязох и за миг изображението ми застина до нейното върху огледалото пред което беше застанала. Тя ме съзря и в миг се обърна.
Стояхме така и се гледахме. Висок, загорял млад мъж с широки плещи в тъмносиня риза, черна копринена кърпа около врата, черни джинси, и два кобура с револвери с дръжки от орехово дърво; Мойра в морскозелена рокля, ефирна, в разцвета си, момиче с чудна шия и рамене, с меки устни…
— Мат! Не трябваше да идваш тук! Татко ще…
— Все ще трябва да свикне един ден, и колкото скоро, толкова по-добре.
— Говориш глупости!
Устните й го изрекоха, но очите й не считаха думите ми за глупави. Макар че точно в тази минута, когато изглеждаше като богиня, и отвсякъде заобиколена от разкош и богатство, това можеше да прозвучи глупаво дори и на мен.
— По-добре започвай да си купуваш чеиза. Поне година или две още няма да имам толкова пари, за да…
— Мат, — очите й излъчваха трескава молба, — по-добре си тръгвай, защото очаквам Морган.
Улових я за ръцете.
— Не се тревожи, Мойра. Обещах на Канавал да не създавам никакви неприятности и ще изпълня обещанието си.
Тя не беше много убедена в това и се опита да спори, но на мен в ума ми се въртеше единствено преклонението пред нейната красота. Разтревожена и малко ядосана, с чудната си оголена шия, тя можеше да докара всеки мъж до полуда.
— Мат! — Гневът й вече се бе разраснал и тя беше малко уплашена от мисълта, че Морган Парк всеки момент може да се появи. — Ти дори не ме слушаш! И не ме гледай така!
— А как искаш един мъж да гледа една жена?
В този момент тя се предаде и ние влязохме навътре. Всекидневната беше комфортно обзаведена, но не по онзи претрупан и безвкусен маниер на градовете от източните щати. Руд Макларън очевидно беше човек, който обичаше комфорта, и беше отгледал дъщеря, която можеше да превърне всяка къща в красота даже и в тази сурова земя.
— Мат… как си? Искам да кажа, как са раните ти? Добре ли си?
— Не съвсем… но далеч по-добре оттогава.
Седнахме и за пръв път тя изглежда се чувстваше малко неудобно, и упорито избягваше погледа ми.
— Къде беше преди да дойдеш тук, Мат? Канавал каза, че си бил маршал на Мобити някога.
— За много кратко време.
Разказах й за онези дни, и после нещо за останалото време, за дългите нощи езда, за разтеглените на мили стада, за бизоните, за кръчмите по границата. За онези дни в Сонора когато работех за една мексиканска хасиенда, и за рудните проучвания в Баха Калифорния, за развалините на старите мисии, и за още много неща.
Тя полека забравяше къде се намираме и аз й разказвах за нестихващия вятър в огромния океан на прерията на изток от Скалистите планини, как се разлюлява тревата на мощни вълни подобно на море. За дивите крясъци на команските атаки… и за нощите под звездите, самотните нощи, когато дълго време лежах буден, копнеещ да дойде в мрака тя, единствената, да я прилаская, и тя мен да приласкае.
Ние се срещахме тогава както мъж и жена трябва да се срещат, когато светът и времето застават разделени и не остава нищо друго, освен среща на двама души, две създания от плът и кръв, и докосването на ръцете в ленивите часове.
И тогава в безмълвието се разнесе тропот на копита в двора; два коня се приближаваха към къщата.
Два коня… с двама ездачи.
Глава тринадесета
Мойра бързо се изправи с разпиляни кичури черна коса по врата си; ситни капчици пот бе избила по горната й устна, защото денят беше много горещ.
— Мат, това е татко. По-добре да тръгваш.
Тя беше пристъпила до мени и аз я улових за ръцете, като я притеглих към мен. Тя понечи да се дръпне, но я хванах за брадичката и извих лицето й към мен. Тя беше уплашена и се опита да се дръпне назад, но не много упорито. Очите й внезапно станаха широки и тъмни… и тогава я целунах.
За миг останахме притиснати заедно и след това тя рязко се дръпна. Остана така няколко секунди, безмълвна, и после изведнъж пристъпи към мен и бързо ме целуна отново. Останахме така докато чухме стъпките отвън.
Разделихме се миг преди Руд Макларън и Морган Парк да влязат през вратата.