Той застана на стъпалата отпред, изтри лицето си с кърпа и после се прибра вътре. Изчаках го да затвори вратата, пак се метнах на коня и се приближих съвсем до къщата, после внезапно го пришпорих и влязох в двора в пълен галоп.
Както и бях очаквал, тропотът на препускащия коня накара готвача да затича до вратата. Той се втурна напред и аз мигновено дръпнах поводите с една ръка, а с другата насочих пушката към него.
Лицето му побеля, а след миг почервеня. Отвори уста да каже нещо, но аз скочих от коня, дръпнах го и го завързах. После го грабнах за яката, завлякох го вътре в къщата и го бутнах под кревата. След миг взе да реве с цяло гърло, така че се видях принуден да го измъкна и да му затъкна един парцал в гърлото.
После излязох навън и дръпнах вратата на корала, като подгоних всички нови коне и изтиках навън. Разрових се из помещението с инструментите и намерих една кутия с динамит който бяха използвали да взривяват скали. Върнах се в къщата и повдигнах един камък от задната стена на огнището, като пъхнах кутията с динамита на неговото място, после прокарах една тънка струйка от него в самото огнище.
Намерих няколко патрона от пушка и ги пръснах из огнището, като ги посипах с пепел. После внимателно положих няколко цепеници върху тях, след което напълних едно канче с вода за кафето и го поставих отгоре.
Върнах се обратно в храсталака и седнах на една тумбичка, откъдето се откриваше добър поглед към къщата, и се приготвих за дълго чакане.
Бавно мина един час. Хълмчето от листа, върху което бях седнал, беше меко и удобно. По едно време гърмяща змия пропълзя на няколко фута от главата ми. Един полски плъх подаде нос към мен иззад едно дърво. Приближи ме и ме огледа. В клоните на дърветата над мен свраки пищяха пронизително…
И в този момент съзрях конниците. Един поглед само ми беше достатъчен да разбера как се бяха развили събитията в мое отсъствие.
Каквото и да беше станало в Ту-Бар, тези мъже не се връщаха като победители. Бяха деветима, двама превързани, единият на лицето си, а другият носеше ръката си на превръзка. В седлото на един от конете беше проснат мъж, чиито крайници се поклащаха безсилно от двете страни на коня.
Вдигнах пушката и ги изчаках да се приближат до хълма и до къщата. После прикладих оръжието до рамото си и изстрелях три пъти едно след друго с възможно най-голямата бързина.
Кон изцвили рязко и подскочи във въздуха, като разпръсна групата. Един от ездачите сграбчи крака си, загуби равновесие и падна, като кракът му остана закачен за стремето. Конят му препуска петдесетина метра и чак тогава спря.
Всички се втурнаха да дирят прикритие, кой зад хамбара, друг зад къщата, а трети зад бараката, където спяха работниците.
Изпратих два куршума в стената на хамбара, после се извъртях и стрелях в пантите на кухненската врата. Два в долните, и два в горните панти. Спрях за малко и презаредих.
Вратата си остана мястото, но аз бях сигурен, че изстрелите ми бяха попаднали в целта си. Изместих малко прицела встрани и разбих едни прозорец, като се целех точно над ръба на перваза, където можеше всеки момент да се покаже нечия глава. После вдигнах пушката и разбих още един прозорец, като рязко извих дулото да посвия крилцата на един амбициозен кравар който се опитваше да ме простреля иззад вратата на хамбара.
Отново се прицелих над горната панта и полека обрах мекия спусък, като дръпнах накрая. Пушката изведнъж оживя в ръцете ми и вратата се люшна настрани. Бързо свалих прицела върху долната панта и я избих с още два изстрела.
Имах чудесна позиция. Лежах сред скали и храсталаци върху една тумбичка, откъдето покривах целия двор на ранчото, задната част на къщата и всеки инч от откритото пространство около бараката за спане на работниците. Никой от мъжете там не можеше да измъкне и да побягне към храсталака без да се изложи на изстрелите ми. Всички сгради на ранчото бяха обособени една от друга, така че нямаше никакви допълнителни прикрития.
Вратата вече беше паднала и аз отправих още два куршума през отвора, чух сподавения на вик на един от мъжете укриващи се вътре, после стрелях пак, като избих още от останалото стъкло на прозореца. Макара и да имах още патрони в пушката, използвах паузата за да я заредя магазина докрая.
Минаха няколко минути. Оставих пушката на земята до мен и си запалих цигара. Припълзях на ново и още по-удобно място, след което зачаках. Разнесоха се два изстрела от къщата, които се опитваха да открият местонахождението ми.