Там си починахме и се напихме до насита, като през цялото време не спирах да мисля и да си припомням различни неща.
Лагерът на Слейд, където бях видял бандитите му, не беше много далеч от мястото, където се намирахме в момента, там имаше вода и подслон, като те бяха сигурни, че единствено Морган Парк знаеше за скривалището им освен тях. Хората извън закона не обичаха много-много да си показват носа навън, и аз се съмнявах да са се преместили на ново място. А където имаше и бандити, там неизбежно щеше да има и коне.
Десетте мили до този момент ги бяхме извървели за пет часа, и нощта вече преваляше. По-голямата част от изминатия ни път лежеше по дъното на каньона. А сега ни предстоеше да прекосим платото на Тъмния каньон… грешка, тъкмо този беше каньонът, в който се криеха!
Колкото и да беше тъмно, не разменихме и думичка, докато вървяхме напред. Някъде в мрака клокочеше вода и прохладната влага в каньона ни действаше особено ободрително след жегата на проточилия се ден.
Чухме някой да пее преди да видим светлината на огъня. Стените на каньона улавяха и усилваха звуците. Няколко ярда по-нататък забелязахме огъня и отражението му върху нечие лице.
Там имаше трима мъже и единият от тях пееше докато си почистваше пушката.
Пристъпихме на границата на светлината хвърляна от огъня когато ни забелязаха, но аз вече държах уинчестъра си насочен срещу тях, а Мълвейни ги сочеше със страховития си четиристволен пистолет.
Слейд не беше глупав мъж. Замря на място с ръце на открито. Лицето му побледня, доколкото беше способен на това, и той зачака примирено.
— Кои сте вие?
Лицата ни бяха скрити зад периферията на шапките ни, а телата ни частично се затуляха от храстите.
— Казвам се Мат Бренан, и нямам никакво желание да си създаваме взаимно неприятности. Искаме само два добри коня. Можете да ни ги отстъпите доброволно или ще се наложи да ги вземем насила. Нашите — добавих аз, — бяха застреляни от същия човек, който уби партньора ти.
— Лот е убит?
Слейд ме огледа докато се мъчеше да осмисли новините. Никой от тях нямаше желание да предприема нещо лекомислено. Но въпреки това уинчестърът ми не слизаше от тях.
— Той се е сблъскал с един човек, когото преследвахме. Получил е куршум между очите. — Вдигнах ръка и бутнах шапката на тила си. — После застреля конете ни.
— Проклет да е всеки, който убива коне! Кой беше той?
— Оставя следа като тази на Морган Парк, но Парк е в затвора.
— Вече не е — каза Слейд. — Снощи е успял да духне от пандела един час след свечеряване. Измъкнал един стоманен прът от решетката в онази порутена стена и духнал.
Но мъжът, когото бяхме видели, не беше достатъчно едър, за да бъде Морган Парк. И въпреки всичко тая новина заслужаваше да я запомним.
— А с конете какво става?
— Вземете ги. Ние изчезваме.
— От резервните ли са?
— Имаме цяла дузина резервни коне. В нашия бизнес е жизнено важно да имаш под ръка отпочинали коне със свежи сили. — Той ми се ухили и бавно се отпусна на лакът. — Сърдиш ли ми се още, Бренан?
— Не… само бъди внимателен.
— С тия оръжия дето сте ги насочили срещу нас? Има си хас… Какво е това оръдие дето го държи приятелят ти? Дулото му стига да се пъхне цял човек вътре барабар с шапката.
Мълвейни отиде да вземе конете, и след малко ги доведе. Бяха оседлани и оглавени.
Слейд направи гримаса, като видя седлата, но не каза нищо.
— Да имаш някакви други вести?
Той ми се ухили злобно и отмъстително.
— Да. Боди Милър дрънка наляво и надясно в града, че ти си бил негова плячка.
— Здрав апетит има това момче. Дано само да не глътне нещо, дето ще му разстрои храносмилането.
Възседнахме конете.
— Ще ги оставим в градската конюшня.
— По-добре недейте — каза Слейд. — В горичката зад къщата на Армстронг има един корал. Там ги оставете.
Конете бяха отпочинали и изпълнени с желание да препускат, и ние отпуснахме юздите им. Толкова хубаво се чувствах отново на седлото, но двамата с Мълвейни вече бяхме каталясали след този дълъг преход пеша.
Яздехме без да говорим, защото нямаше какво да си кажем. Звездите избледняваха и небето бавно започна да посивява на изток, а след малко се обагри в бледожълто над планините зад нас. Розовите багри на зората обляха планинските склонове пред нас и ние забавихме конете си, като влязохме в утъпканите дири и загледахме изгрева на слънцето.