Гръм и мълния заглушиха последната му дума.
Боманц се беше размърдал. По-нагоре Воала се олюля като пияна й падна от укреплението.
— Тя не беше съгласна с решението — каза старият магьосник.
Изгнание се вторачи в Паяжина, внезапно изпаднала във вцепенение. Тя бавно се отпусна, сведе очи и след минута отиде да види сестра си.
Аз пък проверих как е Боманц. Старецът изглеждаше крайно доволен от себе си.
Като стана дума за старци… къде, по дяволите, се дяна онзи, който вървеше по петите на Изгнание?
Нямаше го. А изобщо не бях забелязал кога си е тръгнал.
Дъртото му копеле, беше си жив призрак!
LXXIV
Гарвана бавно дойде на себе си, разтреперан и объркан. Спомен за връхлетял ботуш и дивашки удар. Осъзнаване на свирепото главоболие. И че хълбокът е започнал да го боли. И че му е толкова студено, че чак започва да усеща топлина в крайниците.
Миг на паника. Опита се да се замята и откри, че крайниците почти отказват да му съдействат. Обхвана го още по-голяма паника, но после разумът надделя.
Той се измъкна изпод снега и предпазливо се изправи на крака. Опипа се целия и изстърга замръзналата кръв от лицето си. Добре го беше подредило онова копеле. Почти се възхити на тези мъже как се бранят срещу целия свят.
Мъчително успя да се изкатери на брега на канавката, изправи се на разтрепераните си крака и се огледа. Старата рана в хълбока го терзаеше. Наоколо имаше промяна. В небето летяха чудовища, а в далечината пламтяха вещерски огньове.
Хромия беше пристигнал. Глезанка бе в разгара на битката. А него го нямаше там.
Тя щеше да реши, че той пак е избягал.
Гарвана стигна в центъра на суматохата тъкмо когато Воала падна от стената. След случилото се като че всички си отдъхнаха. Хромия в момента сигурно не представляваше заплаха.
Тълпата заслиза от стената. Войниците доведоха коне за Изгнание и генерал Лудата факла. Взвод Нощни стражи се строи около тях и те потеглиха на север. Гарвана се зачуди какво, по дяволите, става. Май Глезанка и Изгнание бяха успели да се споразумеят.
Сега не можеше да ги настигне — беше съвсем изнемощял.
Близначките, допрели глави, мятаха мрачни погледи подир дружината, която потегли. Излъчваха воня на злоба, готова да се отприщи.
Най-добре да не се отделя от тях.
LXXV
Когато чудовищата се заспускаха от небето, Смедс получи остър пристъп на предпазливост. Не се сещаше къде другаде би могъл да избяга и се върна в канавката.
Онзи, когото бе изритал, още беше там и от време на време помръдваше. Той се дръпна и го загледа — чакаше да види какво ще направи. След малко се свести, измъкна се от канавката и тръгна нанякъде, като се олюляваше. Добре. Сега имаше къде да изчака Рибока. Той заобиколи и влезе в изкопа откъм северния край, продължи навътре и седна да чака.
Рибока се появи цяла вечност по-късно и застана на моста… Не носеше третия чувал. По дяволите. Смедс подсвирна леко, колкото Рибока да го чуе, и му махна предпазливо.
— Какво стана? — попита той, когато старикът дойде. — Къде е третият чувал?
Рибока обясни.
Смедс разказа какво му се беше случило.
— Значи трябва да се измитаме оттук — рече Рибока. — Давай да събираме багажа. Ако последват нови вълнения, може и да успеем да се измъкнем в затишието. Докато се мъчат да докопат клина, можем да разчитаме на това.
Взеха сините чували, които изцапаха с кал, и торбата на Смедс и се запътиха към мястото, където бяха отворили дупка в стената. Градът беше пълен с призраци. Живите се криеха зад заключени врати и залостени прозорци и се молеха на боговете си да ги запазят от ужасите навън и холерата вътре.
От време на време виковете на жертвите на холерата подсещаха Смедс повече за прокълнати призраци, отколкото за болките на живите.
LXXVI
Изгнание не искаше да каже къде е скрит клинът. Не се държеше като човек, замислил някакъв номер, а като някой, който иска, да разбере защо е било всичко това. Да види какво е причинило цялата тази суматоха. Не го обвинявах. Виждал съм тоя клин, когато той беше просто един голям пирон. Исках да видя доколко се е променил.
Той ни поведе към Северната порта на Веслоград, покатери се върху стената и започна да крачи насам-натам. Скупчихме се. Отвъд стената приятелските войски бяха започнали да се изтеглят на север. Изгнание се вдъхнови и нареди на генерал Лудата факла да отцепи района от вътрешната страна на стената. Вече си бяхме навлекли достатъчно бели заради това парче метал. Той поиска да доведат и зидари и да докарат съоръжения за вдигане на тежести.