В този миг обаче то им се виждаше рай.
Минута по-късно Рибока прошепна:
— Достатъчно плитко е — стигаме до дъното. Минете пеш от другата страна така, че тук да не оставяме следи от излизане.
Смедс се плъзна във водата и откри, че тя му стига едва до кръста. Той последва Рибока и Тими — пръстите му жвакаха в калта по дъното, а прасците му се оплитаха във водни растения. Тими настъпи нещо гърчещо се и изскимтя.
Смедс погледна назад. Нищо. Фойерверки нямаше от последния залп, който бе осветил спътниците му в реката. Гората започна да възобновява нощното си шумолене.
— Защо се забавихте толкова, бе? — попита Тули малко напрегнато.
— Позабавихме се, за да вземем това-онова, та тук да не умрем от глад. Ти какво щеше да ядеш, кълбовидни мълнии ли?
Смедс се зачуди дали сегиз-тогиз по някоя доза напрежение не е полезна за здравия разум на човека. По време на безпомощното си пътешествие той бе изровил и още полезни спомени.
Тули вече го бе изоставял. Когато бяха малки — просто ей така, от жестокост, а по-късно го зарязваше на милостта на разни побойници или оставяше някой търговец да го пребие, когато той неволно бе разсейвал човека, докато Тули грабне шепа медни монети и побегне.
Тули пое вахтата.
Смедс различаваше контурите на бъдещето. Тули възнамеряваше да накара Дъртия рибок и Тими да гепят клина. И после да накара дъртия тъпак Смедс да ги пречука. Накрая да грабне плячката и да се махне. На кого да се оплаче Смедс, когато е изцапал ръцете си с кръвта на двама души?
Такъв си беше Тули. Точно такъв.
На острова останаха четири дни — хранеха комарите, печаха се на слънце и чакаха. Най-трудно беше на Тули. Той си просеше храна, колкото да не умре, но не можеше да вземе назаем сухи дрехи или завивка, с която да си направи сянка.
Смедс имаше усещането, че Рибока протака с чакането главно в чест на Тули.
На четвъртия ден следобед Рибока излезе на брега на реката. Пеш. Каналът между острова и брега никъде не беше по-дълбок от височината на гърдите. Той носеше необходимите му вещи на главата си.
Върна се чак по тъмно.
— Е? — попита Тули, единственият от тях, на когото бяха останали някакви запаси от нетърпение.
— Няма ги. Но преди да заминат, са намерили нашия лагер и са го оплячкосали. Отровили са всичко и са сложили десетки капани. Няма да се връщаме там. Може би ще можем да намерим всичко, което ни е нужно, в града. На местните вече не им трябва нищо.
Смедс научи истината за доклада на Рибока на другия ден, след като се отбиха в стария лагер, за да покаже на Тули, че не си е губил времето, като му е пилил за багажа. Бяха клали наред — без да пощадят и кучетата, домашните птици и добитъка. Утринта беше топла и не полъхваше никакъв ветрец. Крилата на милиони мухи изпълваха гората с тягостно бръмчене. Лешоядите грачеха, ръмжаха и цвърчаха — караха се, като че угощението не бе достатъчно за десет пъти повече от тях.
От вонята даже и на четвърт миля оттам на мъжете им се обръщаха червата.
Смедс спря.
— Тук аз си нямам работа. Ще отида да хвърля едно око на дървото.
— Ще ти помогна — обади се Тими.
Тули изгледа Смедс и се озъби. Дъртия рибок сви рамене.
— Ще се срещнем там — рече той.
Вонята и ужасът като че никак не го притесняваха.
XIV
Върбовият човек вървеше по улиците на разрушения град като псе-отмъстител и тромаво прескачаше легионите мъртъвци. Оцелелите от неговите горски воини го следваха, смаяни от огромните размери на града и отвратени от разрухата, причинена от магията. Зад тях вървяха няколкостотин зашеметени имперски войници от гарнизона във Веслоград. Разпознали нападателя, те бяха откликнали на призива му „На оръжие“ — главно защото да му се противопоставиш означаваше да се присъединиш към онези, чиято кръв бе оцветила калдъръма и чиито разсипани вътрешности задръстваха канавките.
На хиляди места горяха пожари. Населението на Веслоград отправяше жални ридания в мрака. Но не и в близост до ужасяващото създание, скитащо в нощта.
В сенките потайни създания мърдаха и изскачаха от скривалищата си. Страхът бе толкова голям, че когато стародавният ужас минаваше край тях, те не можеха да стоят неподвижно. Той не им обръщаше внимание. Гръбнакът на съпротивата бе пречупен.