И Тими забеляза Рибока. Той мигом загуби интерес към прътите и се запъти към него.
Рибока не носеше сърне, а някакъв вързоп, който издрънча, щом го пусна на земята пред пъна.
— Натам нещо се размириса, та рекох да се поразтърся — рече той. После развърза вързопа си от дрипаво одеяло. — Тия, като са минали оттам, не са останали да плячкосват.
Смедс зяпна. Там имаше цели купища монети, някои от тях дори златни. Проблясваха пръстени, гривни, обеци, брошки, колиета — дори с прославени скъпоценни камъни. Никога не беше виждал такова богатство на едно място.
— Сигурно има и още много — продължи Смедс. — Взех само онова, което се намираше лесно, и като събрах толкова, колкото можех да нося, спрях.
Смедс погледна Тули:
— А ти искаше да се махнеш, защото цялата работа била голяма издънка!
Тули гледаше благоговейно купчината. После доби подозрително изражение и Смедс разбра, че се чуди дали Рибока не е скрил някъде най-хубавите съкровища, за да си ги прибере по-късно. Типичното мислене на Тули Стал — и то мислене на глупак.
Ако Рибока е искал да потули нещо, той просто щеше да скрие съкровищата и нищичко да не им каже. Никой нямаше да разбере. Никой не се интересуваше от този град. Никой не искаше и да знае какво се е случило там.
— Какво става? — попита Рибока, като местеше поглед от Тули към Смедс.
— Беше се разхленчил, че цялата тази работа е една голяма издънка, било му писнало и искал да се прибираме — обясни Смедс. — Но виж сега, дори и да не случим с дървото, като бандити успяхме. Доста време ще мога добре да си поживея с един дял от това тук.
Рибока погледна Тули, после пак Смедс.
— Разбирам — рече той. И може би наистина разбираше. Не беше балама тоя старец. — Тими, ти имаш набито око за тия неща — продължи той. — Защо не го разделиш на равни дялове?
— Ей сега. — Тими седна и зарови ръце в монетите, като се смееше. — Някой да вижда нещо, дето да си го иска?
Липсваше такъв.
Биваше си го Тими. След като подели плячката, дори и Тули нямаше от какво да се оплаче.
— Там трябва да има още — рече Рибока. — Да не споменаваме, че видях и много стомана, която може да се почисти и да се продаде на едро, ако докараме една каруца и я натоварим.
След като преровиха дяловете си, Тули и Дъртия рибок потеглиха обратно за града. На Смедс не му се щеше и да припарва нататък, но реши, че трябва да отиде с тях, за да държи Тули под око. Тими изобщо не искаше да ходи. На него му беше хубаво да трупа дърва на купчината.
Оплячкосването на града си беше в реда на нещата и им отне цели десет дни — нали трябваше да почистват оръжията и други големи ценни предмети, да ги опаковат предпазно и да ги скрият, за да ги вземат по-късно. Събраха толкова пари, накити и разни дреболии, че на всекиго се полагаше порядъчен товар.
Дори и Тули изглеждаше щастлив и доволен. Засега.
Но една вечер каза:
— Знаете ли какво ме гризе? Как така на никой друг в целия проклет Веслоград не му е хрумнало същото, каквото и на мен? Бих заложил и топките си, че досега трябваше да сме затънали до гъз в разни типове, които се мъчат да докопат тоя клин.
— Чудех се защо никой не е дошъл да провери какво се е случило с гарнизона — изсумтя Дъртия рибок.
Никому не хрумваше нищо. Въпросите просто се изпречиха пред тях като умряла риба, твърде вмирисана, че да не й обръщаш внимание, и прекалено голяма, че да я изтикаш настрани.
— Май е време да го подпалим и да видим дали ще стане, или не — рече Рибока. — Ако тая купчина порасне още малко, Тими вече няма да може да мята пръти толкова високо.
Смедс осъзна, че не му се иска да предприема следващата стъпка. И Тули май не изглеждаше особено нетърпелив. Но Тими се бе ухилил от ухо до ухо. Сърбяха го ръцете да започват.
Тули се наведе и подхвърли на Смедс:
— Тоя дребен джебчия подпали това-онова в града. Обича да гледа пожари.
— Денят е подходящ — рече Рибока. — Хубавият ветрец ще раздуха огъня. Жежък слънчев ден — знаем, че тогава то спи най-дълбоко. Остава ни само да си погледнем в гащите да видим имаме ли топки и после да го направим.
Спогледаха се продължително и най-сетне Смедс каза:
— Добре.
Стана и нарами наръча съчки, който трябваше да хвърли на кладата. Рибока и Тими също награбиха техните. Тули нямаше как да изклинчи.