Беше зловещо, макар че злощастието се бе случило достатъчно далеч в миналото и гледката вече не изглеждаше толкова страховито като преди. Костите най-много разтревожиха Смедс. Бяха хиляди — разпръснати, строшени, ръфани, омесени.
Рибока ги огледа мълчаливо, като обикаляше бавно и ги ръчкаше с върха на тоягата си. След малко се спря, подпря се на нея и се вторачи надолу. Смедс не се приближи. Имаше чувството, че не му се иска да види картинката пред Рибока.
Старецът приклекна бавно на пети, като че собствените му кости го боляха. Подбра нещо и го вдигна към Смедс.
Детски череп. Темето му бе продънено.
Смедс познаваше смъртта, дори и насилствената, а това бе отдавнашна кончина на някой непознат. Би трябвало да го обезпокои не повече от слух от миналото. Но стомахът му се стегна, а сърцебиенето му се ускори. Усети как в него се надига гняв и неадресирана омраза.
— Дори и малките деца? — смотолеви той. — Убивали са дори и малките деца?
Рибока изсумтя.
Пристигнаха Тули и Тими. Тули изглеждаше отегчен. Единствената смърт, която го засягаше, беше онази, която очакваше лично него. Ала Тими изглеждаше нещастен.
— Убивали са и животните — рече той. — В това няма никакъв смисъл. Каква ли цел са преследвали?
— Убивали са заради кръвопролитието — измърмори Рибока. — Заради удоволствието от самото дело, заради радостта от мощта да унищожаваш. От чиста злоба. Познаваме вече прекалено много такива.
— Мислиш, че е била същата пасмина, избила и всички онези назад? — попита Смедс.
— Изглежда вероятно, нали?
— Да.
— Цял ден ли ще се мотаме тука? — изнедоволства Тули. — Или потегляме най-сетне? Смедс, да не си решил, че тук, сред буболечките и рунтавите животинки, ти харесва? Що се отнася до мен, аз искам да се върна и да почна да се радвам на живота.
Смедс се сети за виното и момичетата и за това, че във Великата гора и двете бяха кът.
— Право казваш, Тули. Макар че пет минути по-рано или по-късно, надали има разлика.
— На мен не ми се ще тъй изведнъж да го ударя на живот, момчета — рече Рибока. — Някои хора могат да се зачудят отде си забогатял, а разни яки типове да се замислят как ли да ти отмъкнат богатството.
— Майната му — измрънка Тули. — Стига си чел проповеди, да му се не види. Пък може ида имаш поне малко доверие в разума ми.
Двамата с Рибока се отдалечиха — Тули мърмореше, а старецът го слушаше най-невъзмутимо с търпение, което на Смедс се стори поразително. Самият той бе готов да удуши Тули. След като веднъж пристигнеха в града, не щеше да вижда братовчед си цял месец. И повече даже.
— Как ти е ръката, Тими?
— Като че не е тръгнала да оздравява. Нищо не разбирам от изгаряния, а ти? Там, където ме порази най-зле, по кожата ми има черни петна.
— Не знам. Веднъж видях един толкова обгорен, че повече приличаше на въглища. — Смедс се попрегърби, докато си представяше как нажеженият клин го гори между лопатките. — Като стигнем в града, иди при лекар или при магьосник. Не се помайвай. Ясно?
— Ти да не се майтапиш? Знаеш ли как боли? Ако не трябваше да мъкна тая проклета торба, вече да съм побягнал!
Пътят бе обграден със стари кланици и руини. Но бедствието не изглеждаше пълно. Край града и полето имаше хора, които ставаха все повече и повече с изминатите мили, превили гърбове под товара на стари и нови трагедии.
Човек е роден за мъки и отчаяние… Смедс се отърси от тази мисъл. Той да се въргаля във философски глупотевини?
Превалиха едно възвишение и видяха града. Стената бе покрита със скеле. Въпреки късния час мъже го ремонтираха. Командваха ги войници в сиво. Имперска войска.
— Сиводрешковците — измрънка Тули. — Навлякохме си белята.
— Съмнявам се — възрази Рибока.
— Как така?
— Ако очакваха бели, щяха да са повече. Те просто се грижат ремонтът да върви както трябва.
Единственото закъснение бе причинено от строителството, а не от войниците. Тули беше недоволен. Писна му Рибока все да изглежда по-умен от него. Смедс се боеше, че той ще почне да импровизира в опити да предприеме нещо по въпроса. Най-вероятно някоя тъпотия.
— Мамицата му — тихо пошепна Смедс като молитва около половин дузина пъти, докато вървяха през града. Там, където старите постройки бяха сринати със земята, рушаха, ремонтираха и строяха сгради. — Наистина са отворили нова гъзна дупка на стария град.