Имаше го. Беше място, пренебрегнато от нашествениците като твърде презряно и недостойно за изгаряне. Напомняше на Смедс за курва, която продължава да работи и двайсет години след първата си младост, жалка и отчаяна.
Отпред на стол седеше имперски капрал, облегнат на дървена стена, забравила що е това боя. В скута си крепеше кофа бира. Като че дремеше. Но щом стигнаха на няколко крачки от вратата, той отвори очи, огледа ги, кимна и отпи от бирата.
— Видя ли му герба? — попита Смедс Рибока, щом влязоха вътре.
— Да. Нощна стража.
Нощната стража беше ударната група на северната армия, щателно обучена за нощни операции и битки в условията на война между магьосници.
— Мислех, че са някъде на изток и се опитват да довършат Черния отряд — рече Смедс. Според критериите на Нощната стража, най-висша чест беше разгромяването на Черния отряд край Моста на Кралицата. Преди тази битка проклетите наемници си оставаха толкова нагло непобедими, че половин империя вярваше, че самите богове са на тяхна страна.
— Сега са тук.
— Какво, по дяволите, става?
— Май ще е най-добре да разберем. Онова, което не знаем, може да ни види сметката.
Тими разговаря със собственика, когото познаваше бегло. Мъжът твърдеше, че всичките му стаи били заети от изгубилите имотите си. Никой от тези гости не се виждаше. Той обаче намекна, че би могъл да намери местенце, ако съдбата се намеси. Опитваше се да измъкне рушвет, досети се Смедс. А после щеше да последва яко изнудване.
— За какъв точно натиск върху съдбата говорим? — попита Тими.
— Един обол и половина. На човек.
— Проклет крадец!
— Приемаш или си тръгваш.
Капралът от Нощната стража подмина Смедс и Тими и тропна кофата си пред собственика, който пребледня като смъртник.
— Два пъти за днес, куча мършо. И този път сам го чух.
Ханджията се задави с въздух, грабна кофата и почна да я пълни.
— Хич не се мъчи — обади се капралът. — Само ми предложи рушвет, и няма да се отървеш от каторгата до последния си ден. — Той огледа Тими и Смедс. — Момчета, изберете си стая. Тази нощ ще е за сметка на Лайномозъчния тук.
— Аз само се кодошех с момчетата, капрал.
— Да бе, то си личеше. Направо ги накара да се търкалят по пода от смях. Бас ловя, че онзи с черната маска се е пръснал от смях. Той много ви обича вас, смешниците.
— Какво става тук, капрал? — попита Смедс. — Доста време ни нямаше в града.
— Личи си. Сигурно основното положение ви е ясно. Някакви бандити и дезертьори опустошиха града. Долу в Кулата не се зарадваха много. Тъй като ние се навъртахме наблизо, бяхме едно от подразделенията, които трябваше да дойдат тук и да поддържат реда. Генералът ни произхожда от бордеите на Нихил, та според нея имало възможност да им го върнем на тия гадняри, които някога й превръщали живота в ад. И затова от покривните греди висят крадци. Сводниците, поповете, продавачите на дрога, мошениците, прекупвачите на крадено и курвите ви ще се бъхтят по осемнайсет часа на ден на каторгата, та вашите нормални граждани да заживеят пак що-годе сносен живот. И ако питате мен, тя е прекалено милостива. Дава им твърде много шансове. Тоя Лайноглавец тук, прочутият печалбар, вече изгърмя два от патроните си. Първия път го разведоха по улицата с табела на врата и отнесе една седмица каторга. Този път ще получи трийсет камшика и две седмици. И тъй като между ушите има само лайна и хич не може да си набие в тиквата, че няма как да му се размине, следващия път ще го завлекат на площад „Майска ливада“, ще му набият кол в гъза и ще го оставят да си седи на него, докато изгние.
Капралът отпи продължителна глътка от напълнената си кофа, избърса уста с ръкав и се ухили.
— Генералът казва, че наказанието трябвало да съответства на престъплението. — Той отново отпи продължителна глътка и погледна ханджията. — Готов ли си да тръгваме, задник такъв?
Тъкмо щом понечи да тръгне подире му към вратата, капралът се спря.
— Предполагам, момчета, че ще уважите домакина и тук ще се държите подобаващо. Освен ако не искате да направите кариера в строителството. — Той отново се ухили и излезе.
— По дяволите! — изруга Тули.
— М-да — съгласи се Смедс.
Рибока се обади:
— Имам чувството, че в този нов Веслоград няма да ни е много уютно.
— Не задълго — рече Смедс. — Но засега достатъчно. Точно в момента имам нужда да се натряскам, да изчукам някоя и да се наспя къде да е, ама не на земята.