Нещо, което надали заслужаваше да бъде наречено поток, църцореше през сърцевината на гората. Напоихме и себе си, и конете и седнахме да прихапнем. Бях твърде уморен, че да си хабя енергията за разговори — казах само:
— Не мисля, че ще издържа още петнайсет мили. По нанагорнище.
Половин минута по-късно той ме изненада с думите:
— Не знам и аз дали ще успея. Със сила на волята може да се, стигне само дотук.
— Хълбокът ли те боли?
— Да.
— Може би трябваше да го покажеш на лекар.
— Тъкмо работа за Знахаря, нали той ми го направи. Да видим колко ни е останало.
Успяхме да преодолеем още около шест мили, последните две — сред обраслите със суха трева хълмове, преди по мълчалива договорка да рухнем и двамата.
— Този път ще си починем един час и тогава ще продължим.
Инат си беше, копелето.
Не бяхме почивали и пет минути, когато аз забелязах признак на онази силна буря от севера.
— Гарван!
Той погледна нататък. Нямаше какво да каже. Само въздъхна и ми помогна да гледаме светкавицата.
Между нас и звездите нямаше нито облаче.
XXV
Псето Жабоубиец, понесло на гърба си върбовия човек, намали ход, щом прехвърли билото, а после спря и потръпна.
От много левги насам те усещаха присъствието на това място — аура, чиято интензивност и способност да дразни непрекъснато нарастваха. Ако те бяха синове на сянката, то това представляваше крепост на врага, цитадела на светлината. Малко такива места оставаха.
Когато ги намереха всичките, щяха да ги премахнат.
— Странна магия — прошепна върбовият човек. — Не ми харесва.
Той погледна северното небе. Създанията на бога-дърво кръжаха там някъде, горе, докъдето погледът не достигаше.
Тук не беше за тях — притиснати между тези създания и онова място.
— По-добре да го приключим бързо — рече върбовият човек.
Псето Жабоубиец нямаше никакво желание да го вършат.
Имаше ли избор, щеше да заобиколи.
Разбира се, то имаше избор, но не беше кой знае колко голям. Да не се подчини един път на върбовия човек щеше да му се размине. Но трябваше да си запази този „един път“. Междувременно то откликваше на злостното его и вършеше налудничави, глупави, понякога необходими дела — запълваше си времето.
Войската понастоящем наброяваше две хиляди души. Мъжете бяха рухнали от изтощение в мига, в който техните командири спряха да се движат. Върбовият човек извика двама, за да му помогнат да слезе на земята.
Те бяха богати — всичките до един. Торбите им се издуваха от най-прекрасни съкровища, оплячкосани от опустошените от господарите им градове и от падналите в боя техни другари. Малцина воюваха в тази армия от повече от два месеца. От две хиляди души тук само сто бяха прекосили морето с Хромия. Онези, който не бяха дезертирали, нямаха причини да се надяват да живеят дълго.
Върбовият човек се облегна на Псето Жабоубиец.
— Сган — прошепна той. — Всичките са сган.
Горе-долу си беше така. Повечето мъже, притежаващи поне трошица кураж или чувство за приличие, бързо дезертираха.
Върбовият човек огледа небето. Бледа усмивка разтегна останките от устни.
— Направете го — заповяда той.
Войниците стенеха и мрънкаха, докато се вдигаха на оръжие, ала не се възпротивиха. Върбовият човек се вгледа в храма. Това бе оскърбление за неговата самоувереност, но той не можеше да различи някаква конкретна причина за това.
— Давай! — тупна той Псето Жабоубиец по рамото. — Върви го проучи, дяволите да те вземат!
После събра оцелелите магьосници от северната гора. Напоследък не му бяха много от полза, но сега им бе подготвил задача.
Нямаше дори сянка от предупреждение. В един миг нощта бе притихнала, освен цвърченето на щурците и неспокойното шумолене на войници, готови всеки миг да нападнат, а в следващия оживя от нападащите скатове. Те прииждаха от всички посоки на височина няма и петдесет стъпки, по двойки и по тройки, и този път мълниите не съставляваха най-важното им оръжие.
Първия път прелетяха като призраци и пуснаха долу месести предмети с форма на наденица, дълги четири стъпки. Мазни клокочещи пламъци плъпнаха навсякъде. Псето Жабоубиец виеше сред преградния огън, поразяващ точно целта. Войниците пищяха. Конете цвилеха и се мятаха. Каруците с багажа се подпалиха.