Тръгнах надолу. Не можах да чуя нищо повече от онова, което казваха. Доста скоро и те ме последваха.
Нещо зашепна над главата ми. Буцата на рамото на магьосника отново се размяука. От мрака се разнесе скърцащ грохот. Скатовете на вятърния кит бяха обкръжили умиращия си партньор.
— Ох! — кресна Гарвана. — Гледай къде стъпваш, бе!
В същото време старецът се обади:
— Колко си нагъл, човече! Проклетата ти непоносима, надута наглост! Без никакво право и основание ти настояваш — настояваш! — да получиш обяснения от мен. От мен! Самонадеяността ти надминава всякакво разбиране! Аз би трябвало да те попитам що правиш тук, какво така пърхаш пред Хромия. Да не си му предвестник? Негов смъртоносен патрул? Ще се размърдаш ли най-сетне, преди да са ни опекли като сланина?
Отлепих крака от земята. Наблюдавах ги. Гарвана беше крайно ядосан. Може би той така и не разбираше, че вече не е господар и че светът няма да подскочи, когато той излае. А и никога не е притежавал достатъчно разум, че да го е страх от когото трябва. От хора като стария Боманц, който, ако се разсърдеше, сигурно можеше да го превърне в жаба.
Не се наложи Гарвана да изстреля отговора си. Нов взрив едва не събори и него, и стареца на земята. Мощна тръпка разтресе вятърния кит. Барабаненето замлъкна. Звярът изпусна дълбоко стенание, което каза всичко, което имаше за казване, за смъртта и отчаянието.
Скатовете горе нададоха пронизителни звуци. Траурни писъци. Зачудих се какво ли ще правят оттук нататък.
Вятърният кит престана да трепери.
— Махайте се, преди това чудо да е избухнало! — провикна се магьосникът.
Гарвана вървеше, залитайки, към конете, когато това се случи. Взривът надминаваше всичко, видяно от него досега. Сниших се, за да избегна горещия полъх и той прекатури Гарвана напред. Той падна по очи. Боманц, макар и да се намираше по-близо до взрива, го яхна и остана прав, като извършваше с краката си движения, които ми напомняха танците на старата ми майка. Като че го болеше.
Когато звънтенето в ушите ми замлъкна, чух тъжната песен на скатовете — бяха запели отново или продължаваха да пеят.
Вятърният кит се превърна в собствената си погребална клада.
Отхвърчащите искри подпалваха тревата наоколо. Конете се уплашиха. Все още не бяхме в безопасност.
Гарвана пълзеше — не можеше да се изправи. Чувствах се затънал до гуша в лайна — стоях там и не се помръдвах, но краката просто отказваха да ме слушат.
Магьосникът ни настигна и вдигна Гарвана. Ругаеха се взаимно като двама пияници. Най-сетне успях да отлепя крака и навлязох в жегата.
— Хайде, хора. Стига вече. Да метнем тоя тъпак на коня и да се измитаме оттук, преди да сме се превърнали в препечени свински кожички.
Вече бях метнал жената като чувал ориз през седлото. Толкова бяг ни предстоеше, че предницата й щеше да се превърне в ужасна синина.
— По-живо! — креснах. — Идва вятър. — Притичах назад и хванах животните, преди да решат, че са по-умни от нас и да се юрнат към дълбоката провинция.
Докато вдигахме Мълчаливия, Гарвана за пръв път огледа добре Глезанка. Беше съвсем пребита. Кръв течеше от устата, от ушите и от носа й. Голата й кожа беше цялата охлузена и окървавена. И Мълчаливия не изглеждаше по-добре, както горе-долу и магьосникът, но Гарвана пет пари не даваше за тях.
— Могат да се излекуват — обади се Боманц, преди Гарвана да се е развряскал. — Ако успеем да ги измъкнем оттук, преди тревните пожари да ни спипат.
Това и аз, който препуснах, без да го чакам, накара Гарвана да се размърда. Той ме последва, повел коня, върху който беше Глезанка. Боманц не изчака никой от нас. Той се запъти към края на най-близкия пожар, който вятърът изтласкваше към сънените гърбати хълмове.
Гарвана отново започна да мърмори и ругае. Боманц се бе упътил на север, гушнал бебето-скат, което писукаше жизнерадостно на съществата, носещи се над главите ни. Гарвана все още искаше да хване старото си другарче, но май реши, че няма да е много умно да предизвиква магьосника веднага, и то когато той не беше в добро настроение.
Аз не спирах да се оглеждам към горящия вятърен кит, докато не се отдалечихме толкова навътре в гората, че той вече не се виждаше. Струваше ми се, че в това трябва да има някакъв урок, известен символизъм, ала не можех да го разгадая.