XXVIII
Смедс се скри от яркото утринно слънце в „Череп с кръстосани кости“. Когато очите му свикнаха, в едно тъмно кьоше той забеляза Тими Локан, седнал на малка масичка за двама. Отначало му се стори, че Тими само седи, вторачен в превързаната си ръка. Но когато се приближи, Смедс забеляза, че клепачите на Тими са стиснати. По бузите му лъскаше пот.
Смедс седна срещу Тими.
— Ходи ли на доктор, както ти казах?
— Да.
— И какво?
— Взе ми два обола, за да ми каже, че не знаел какво ми е, нито с какво да ми помогне, освен ако не искам да ми отреже ръката. Дори не успя да облекчи болката.
— Значи ти трябва магьосник.
— Само ми посочи най-добрия в града и ме остави аз да се оправям. Мога да си позволя да го наема.
— Не е „той“, Тими, а е „тя“, при това са две — Воала и Паяжината. Първокласни майсторки от Чар, току-що пристигнали.
Тими не слушаше.
— Чу ли какво казах, Тими? Имаме тук две кучки, дошли направо от Кулата. Снощи пристигнаха. Владеят вещерство. Трябва да разберат какво е станало в Могилните земи. Утре или вдругиден ще наемат батальон от Нощната стража и ще потеглят нататък. Из целия град говорят за това.
Тими пак не го слушаше достатъчно внимателно.
— Включи ли? Ще отидат там и ще разберат, че някой е пипал дървото. И ще поискат кръв.
Тими заскърца със зъби и рече:
— Добра реклама ще е.
— Какво?
— Рибока разправя, че според него няма как да ни издирят, стига да си кротуваме и да си държим устите затворени. Междувременно мълвата ще стигне до всички магьосници. Тия, които се интересуват, ще пристигнат тук и ще почнат да търсят клина. Тогава ще го обявим на търг.
На Смедс обаче тази идея не му допадаше кой знае колко. Изглеждаше прекалено опасно, да му се не види. Но останалите, дори и Рибока, бяха убедени, че търгът може съвсем спокойно да се състои. Не им се вярваше всички магьосници да са побъркани злобари, които обичат да прецакват хората и да им причиняват зло единствено за кеф.
— Това е просто сделка — постоянно повтаряше Тули. — Ние продаваме. Те си плащат и вземат клина. Всички са доволни.
Пълни тъпотии. Нямаше всички да са доволни. Магьосници имаше бол, а сребърният клин беше само един. И всичките не само щяха да искат да го придобият, а и да се погрижат никой да не се докопа до него преди тях. Който и да го получеше, можеше да пожелае да замете следите си така, че никой да не дойде после да му го вземе.
Винаги, когато Смедс се тревожеше, Тули дрънкаше глупости. Дори и когато Смедс му напомни, че тъкмо така се държат магьосниците във всички истории, които някога бе чувал.
— Мисля, че знам къде да намерим един, който може да ти помогне за ръката, Тими. — Смедс си спомни, че една от лелите му говореше за някакъв магьосник от Южните краища, който бил бая честен и приличен, стига да му платиш дължимото.
Външната врата се отвори. Вътре плисна светлина. Смедс се огледа и видя капрала от Нощната стража с двама приятели. Капралът вдигна ръка в дружески поздрав. Смедс трябваше или да отговори, или да се изложи здравата. После се налагаше и да продължи да приказва, та да не излезе, че си тръгва, защото вътре е влязла компания от сиводрешковци. Използва времето, за да разкаже на Тими за магьосника — познат на леля му.
— Та, искаш ли да го пробваш?
— Всичко съм готов да опитам.
— Да вървим тогава.
Магьосникът беше усмихнат, тантурест, розовобузест дребосък с рядка бяла коса, стърчаща във всички възможни посоки. Посрещна ги така, сякаш цял живот само тях беше чакал. Смедс разбра защо леля му го харесваше. Тя беше толкова кисела и грозна, че и сляпо куче не би я издържало в нетърпение тя да си тръгне.
Приказваше предимно Смедс, защото нямаше вяра на Тими — току-виж изтърсил нещо повече от нужното в нетърпението си да се отърве от болката.
— Някаква зараза е и ръката му цялата почернява от нея — обясни Смедс.
— И боли — додаде Тими. В гласа му се долавяше хленч. А Тими Локан не беше от лигльовците.
— Дай да я развържем тогава и да я погледнем — предложи магьосникът. Дръпна ръката на Тими на работната си маса и разряза превръзката с тънък остър нож. Докато работеше, се усмихваше и бърбореше, а когато разтвори повоите, рече:
— Малко гадничко изглежда, а?
На Смедс му се стори твърде гадно. От седмица не беше виждал ръката на Тими без превръзка. Почернялото сега бе тройно по-голямо. То покриваше цялата длан на Тими, започнало да пропълзява и по опакото. Черната плът изглеждаше подпухнала.