Той измина обратно пътя до повърхността, като дебнеше от стена до стена и оглеждаше потенциални пътища за бягство.
Когато чукът се стовари, той щеше да изскочи навън в галоп, право към говорещия камък, и да го прескочи. Нямаше да очакват от него да офейка и да зареже Хромия на произвола на съдбата.
Някъде другаде щеше да си намери по-разумен господар. Хромия не бе единственият оцелял от древните.
XXX
В лагера, който построихме източно от манастира, където не вонеше толкова на трупове, не цареше атмосфера на приятелство. Искам да кажа, че правех каквото можех — и с братята Торква, със заядливия мишелов и с някой и друг говорещ камък доста добре си дрънкахме глупости край стария лагерен огън. Обаче останалите се държаха като малки деца.
Гарвана не искаше да говори с Глезанка, освен ако тя не предприемеше първата крачка. Мълчаливия не щеше да си има нищо общо с Гарвана, защото си мислеше, че ще се опита да му отнеме момичето. Момиче, което така и не беше негово. Глезанка не говореше с Гарвана, защото според нея й дължеше към двайсет грамадни извинения, които трябваше да й поднесе, преди тя да благоволи да му каже колко е часът. А на Мълчаливия се чумереше, защото бил мнителен. Може би се сърдеше малко и на себе си, задето му бе дала основания да се съмнява.
Между нас да си остане, ама според мен тя не е света вода ненапита.
Но може би просто така ми се иска на мен. От толкова отдавна не съм бил на хвърлей разстояние от жена, че и женските на човекогъзите кентаври ми изглеждат хубавички.
Братята Торква се кълнат в тях.
Старият магьосник Боманц не се разбира с никого. Пълен е до уши с идеи как трябва да се разиграва това представление, ама никой не го слуша, освен говорещия мишелов. Мишеловът се казва Вергилий, но камъните го наричат Боклука или Мръсната уста заради високоинтелектуалното съдържание на приказките му.
Всичките тия чудати твари вече почват да ми втръсват. Отначало ме стряскаха, но тук сме вече осем дни. Ако не обръщам внимание на външния им вид, в Стражата съм виждал и по-странни типове.
Но това, което не мога да проумея, е защо висим тук. Доколкото чувам, в манастира са се скрили само неколцина души. С това, с което разполагаме, би трябвало да можем да надвием Хромия, дори и да е във върхова форма. Но тук върховният главнокомандващ е Глезанка, а тя казва да изчакаме.
А Глезанка получава заповеди от Старото Бащинско дърво. Сигурно то е щастливо, докато Хромия е вързан в чувал, откъдето никому не може да стори нищо.
— Грешно съм я преценил. Тя не си поплюва — рече Гарвана.
— Ъ? Какво? — Спеше ми се. Тъкмо затова на него изведнъж му се прищя да си поприказва.
— Глезанка не просто виси тук. Има и десетина вида от обитаващите Равнината твари, толкова дребни, че не ги забелязваш, или ги съзираш толкова, колкото виждаш и нещата, които си свикнал да виждаш и поради това не им обръщаш внимание. Накарала ги е през цялото време да сноват навътре-навън из манастира. Знае и кога си поемат дъх. Има си съгледвач за всеки от тварите и те са следени през цялото време. Скатовете, кентаврите и мятането на камъни са само за показ. Ако дойде заповед, истинската главна атака ще се осъществява само от дребосъците. Онези хич няма и да разберат какво ги е връхлетяло. Тя е гениална. Гордея се с това момиче.
Ставаше ли дума за следене, тя сигурно бе имала доста добри учители, щом се е мъкнала толкова години с Черния отряд.
— Защо не отидеш да й кажеш, че е гений, че се гордееш с нея и още я обичаш, и не я попиташ дали ще ти прости за това, че едно време си бил такъв задник? — попитах аз. — Хем и мен ще ме оставиш да поспя.
Той не отиде при Глезанка, но поне на мен ми се разсърди и ме остави на мира.
Не че това трая дълго.
Онова, което никой не знаеше, освен вероятно Мълчаливия — тъй като Глезанка не чува, а и не може да чете по устните на камъните, защото те нямат усти — беше, че тя вече бе получила нареждането от дървото началник и само изчакваше точния момент, за да даде сигнала.
Естествено, беше го насрочила тъкмо когато вече спях дълбоко.
В мазето, където се укриваше Хромия, беше тихо и спокойно. Имаше един въоръжен страж, един шаман-надзирател, един монах, който поддържаше глината влажна, и още двамина, които ваеха крак за Псето Жабоубиец.