— Ти ще можеш ли да извършиш каквото се изисква от теб?
— Да. Навивам се по същия начин, както преди да нападнем в Чар. Голям магьосник, малък магьосник, рисковете са горе-долу едни и същи.
— В Чар ли си бил? Не го знаех.
— Бях млад и глупав. Не държа да се знае. Сивите продължават да се борят с това. Не искат да оставят никой, пребивавал там, да умре от старост.
— Патрул.
Те се стопиха в сенките между две сгради и се снишиха, доколкото можеха, без да се проснат в боклука и кучешките лайна. В същия миг от вратата на магьосника грейна светлина и се появи една жена. Тракането на войнишките ботуши се усили. Щом жената излезе на улицата, те се приближиха.
— Добър вечер, госпожа — поздрави единият. — Много сте окъснели. С магьосника ли се съветвахте?
Светлината не беше достатъчна, за да се види, но Смедс знаеше, че тя гледа ту единия войник, ту другия, уплашена, и се опитва да си намери оправдание.
— Да — изхриптя тя.
— Бихте ли ни казали името си? Налага се да следим кой идва и си отива.
— Защо?
— Не знам, госпожа. Такава е заповедта. Същото е по целия град навсякъде при колегите му. На нас с Люк ни излезе късмета, дето ни пратиха при тоя смешник, дето май няма да работи цяла нощ.
— По-добре вървете да си карате кефа в някоя кръчма или където си щете. Аз съм му последният клиент за днес.
— Да, госпожа. Веднага след като запишем името ви и как да ви намерим, ако се наложи пак да разговаряме с вас.
Жената възропта, но каза на войниците каквото искаха. Сивите обикновено получаваха желаното.
— Благодаря, госпожа. Признателни сме ви за съдействието. Нали знаете как е по улиците нощем — Люк ще ви изпрати, за да сме сигурни, че сте се прибрали спокойно.
Смедс се ухили. Биваше си го този сивчо.
Мълчаливият му партньор тръгна с жената. Другият продължи с бдението. Смедс стана.
— Късмет извадихме, той наистина ще се отбие някъде на бира.
— И за да е късметът ни още по-голям, в момента онзи копелдак, магьосникът, трябва да умира от сърдечен удар. Готов ли си?
— Да.
— Да приключваме с това тогава. Тихо.
Смедс се стрелна през улицата. Безшумно. Рибока трябваше да му отпусне време, за да заобиколи отзад. После Рибока, когото магьосникът не беше виждал, щеше да почука на входната врата. Смедс трябваше да се вмъкне вътре — безшумно — и да нападне магьосника отзад.
Тактиката се виждаше безсмислена на Смедс, но не той беше генералът тук.
Той спря слисано. Един страничен прозорец зееше отворен, за да пропуска хладния нощен въздух. Той се спря да си поеме дъх, после надникна вътре.
Стаята беше същата, в която магьосникът прие Тими първия път. Той беше вътре — суетеше се, подреждаше и си мърмореше нещо.
Това беше по-добро от всякакви задни входове.
Когато се разнесе почукването на Рибока, то беше толкова дискретно, че Смедс едва не го пропусна. Магьосникът килна глава, погледна така, сякаш се мъчеше да реши дали да отваря или не. Най-сетне, мърморейки, той излезе от стаята.
Смедс се изкатери през прозореца и тръгна подир мъжа. Не помнеше подът да скърца. Надяваше се, че паметта не му играе номера, защото не бе взел никакви предпазни мерки срещу скрибуцане на подови дъски. Докато вървеше, си извади ножа.
Нервите го отпуснаха. Струваше му се, че едва ли не е страничен наблюдател. Забеляза, че се движи много по-плавно от обичайното, готов за всичко.
— Стой си с гащите — изръмжа магьосникът и се заигра с резето, когато Рибока почука за трети път.
Смедс надникна внимателно.
Магьосникът беше на вратата, на десет стъпки от него, с гръб, и тъкмо отваряше.
— Професор доктор Дамиц? — попита Рибока.
— Да. С какво мога да ви…
Смедс видя как магьосникът се вдигна на пръсти и започна да вдига ръце, докато се приближаваше изотзад. После Рибока нахлу в къщата, сграбчи магьосника и затвори вратата след себе си с ритник. Видя Смедс и се изненада. Натисна магьосника към пода.
— Как се вмъкна толкова бързо?
Смедс погледна мъртвеца.
— Един от страничните прозорци беше отворен. Ти как така го довърши? — Дръжката на дълъг нож стърчеше изпод брадичката на магьосника. Нямаше много кръв.
— Острието се заби право в мозъка. Никакъв шанс да спретне някоя магия, докато умира.