Но мрачната сянка на Господарката не ги е застрашавала. Затова те сигурно са били тънещи в блаженство и щастие селскостопански животинчета.
Казах й, че сега синовете на земевладелците до един са гръбнакът на бунтовническата кауза, решени да освободят поробените си родни земи.
Рекох й, че не храня никакви илюзии Господарката да питае любов или загриженост към обикновените хора. Тя заличила управляващите класи от лицето на Земята, само за да се отърве от потенциалните предизвикателства към собствената й власт. Тя имаше купища отвратителни слуги, чиито владения представляваха ужасни места.
Най-сетне аз извадих довода, че империята не е застрашена от разпадане, въпреки факта, че тя е обезоръжила Господарката по време на театрото, което се разигра в Могилните земи. Господарката се бе вманиачила да разширява границите и обсега на властта си. Тя бе създала ефикасна машина за управляване на вътрешните работи на империята, която не се беше повредила.
Летяхме във въздуха вече четири дни. Вечерта настъпваше и напред кафявото отстъпваше на мъгливото синьо от Морето на Страданията. Изминахме дълъг път за кратко време. Когато се сещах за всички гадости, които двамата с Гарвана трябваше да понесем, за да стигнем до тоя манастир, по дяволите! Това бе единственият начин да се пътува!
Престанах да споря с Глезанка. Беше ми малко съвестно. В течение на деня тя оспорваше казаното от мен все по-малко и по-малко. Май я засипвах с неща, върху които тя изобщо не се бе замисляла. В по-малък мащаб винаги съм познавал хора, за които целта е всичко и не се тревожат за последиците от постигането й.
Разбира се, и аз, като другите, ужасно я подценявах.
На следващия ден не я срещнах никъде чак до пладне. Сигурно съм я отбягвал. Но когато я видях, тя вече се беше съвзела от удара.
Горе-долу по същото време забелязах черна земя да се мержелее на северния хоризонт и веднага след това разбрах, че губим височина. Вятърните китове се подреждаха в някаква формация — триъгълник горе, а ние — отдолу. Скатовете излитаха и се отправяха към брега.
Попитах я със знаци:
— Къде сме? Какво става?
Тя отговори също със знаци:
— Наближаваме Опал. Ще намерим децата на Гарвана и ще го накараме да застане лице в лице с миналото си.
Показателно колко много я ценеше и уважаваше дървото-бог. Макар да бе изтеглил любимците си далеч от онзи манастир и да им бе наредил да хукнат на север, защото нямало време за губене, я оставяше да прекъсне такова пътуване заради нещо, толкова важно за нея.
Разбрах, че Гарвана не знаеше какво предстои. Сигурно като разбереше, щеше да има нужда от голяма подкрепа. Тръгнах да го търся.
XXXVII
В четири часа навън нямаше нищо, мислеше си Смедс. Всички войници се наливаха по кръчмите, защото лошите бяха достатъчно разумни вече да са се прибрали и да са си легнали. Пекарите още не обикаляха сънени край нощвите и фурните. Единственият шум на улицата бе ръменето на дъждеца, на водата, капеща от покривите. И двамата с Рибока не издаваха никакъв шум. Рибока дори като че не дишаше.
С този щеше да възникне един проблем, какъвто нямаше с другия. Той ги беше виждал и двамата отпреди. Но пък от друга страна, те бяха решили да действат в този безбожен час с разумното очакване да го сварят в леглото.
Влизането в къщата би трябвало да е лесно, доколкото си спомняха дома на лекаря. Самото дело трябваше да се извърши безшумно. Подозираха, че там живее и икономка и не искаха и тя да тежи на съвестта им.
— Ето я къщата — рече Смедс.
Също като магьосника, и лекарят явно преуспяваше достатъчно, че да живее в собствена отделна къща с кабинет. Постройката изглеждаше едва на десетина години. Няколко години преди да бъде построена, тази част на града бе изгоряла по време на сблъсък между симпатизантите на Бунта и наемниците на имперска служба. А после средната класа дойде да издигне домове върху гробовете на бедните къщурки:
— Входна врата за къщата и за кабинета — мърмореше си Рибока. — Вероятно има и заден вход. Тези къщи винаги имат и ограден заден двор с градина. Виждаме три прозореца. Учуден съм, че вандалите не са унищожили онова уродливо нещо от оловно стъкло.
Кабинетът на лекаря бе пристроен към къщата, малко по-назад. Той си имаше собствена малка веранда и врата, а до вратата — чудничък драматичен прозорец от пода до тавана, с витражи и шест стъпки широк.