— Давай — подкани го Рибока.
Смедс се стрелна през двора и приклекна в малко по-тъмните сенки под прозореца отдясно на фасадата. Мислите му по адрес на времето бяха крайно неучтиви. И без това му беше криво, нямаше нужда и да мръзне на проливен дъжд.
Щом Смедс се надигна, за да провери прозореца, дойде и Рибока. Не се изненада, когато установи, че беше здраво залостен. Рибока провери входната врата на къщата, но резултатът си остана все същият. Смедс прекоси зад него и провери втория преден прозорец. Залостен. Той се шмугна зад ъгъла.
Рибока стоеше наведен пред вратата на кабинета, която бе открехнал около педя. Смедс се присъедини към него. Ножът се плъзна в дланта му.
— Отключена ли беше?
— Да. Това не ми харесва.
— Може би, за да могат клиентите да влизат по всяко време.
Рибокът прокара длан по вътрешната страна на вратата.
— Да, но отвътре има тежко резе. По-добре ще е да внимаваме.
— Викат ми Внимателния.
Рибока отвори вратата и погледна.
— Чисто е. — Той се промъкна вътре.
Смедс го последва към вратата, през която се влизаше в къщата. И тя беше отключена. Отваряше се навътре. Дръпна. Тя се разтвори плавно и беззвучно. Чу леко изщракване зад гърба си, когато Рибока пусна резето. Не забелязваше нищо подозрително в стаята оттатък. Пристъпи вътре.
Може би бе шумоленето на плат. Или слабо вдишване. А може би и двете. Каквото и да беше, Смедс се врътна и побягна. Огнена линия преряза лопатката му. Той падна на колене срещу кабинета и видя как един силует се сблъска с Рибока.
— Мамка му! — изруга старикът и в същия миг силуетът изпищя. После се метна настрани и се нахака в прозореца с оловните стъкла на една крачка от Смедс.
Рибока отиде до прозореца.
— Той беше.
— Очаквал ни е.
— Много умен е, да му се не види. За много неща се е досетил. Не бива да го оставяме да се измъкне. — Рибока скочи през прозореца.
Лекарят тичаше с всички сили и мяташе ръце и крака. Това тлъсто таралежче хич не вървеше за спринтьор.
Смедс последва Рибока. Мигове по-късно изпревари по-възрастния и запреследва целенасочено плячката си, която водеше с шейсетметров летящ старт. Лекарят се огледа назад и се спъна. Смедс навакса десет крачки, докато онзи се мъчеше да запази равновесие. Страхът му вдъхваше нова издръжливост и кураж. Той запази преднината си в продължение на половин минута.
Лекарят знаеше, че не може да надбяга никого. Смедс съзнаваше, че той го знае. Ако не тичаше заслепен от паника, той би си разработил стратегия, би избрал крайната си цел…
Лекарят свърна надясно в една тясна алея.
Смедс забави ход и се приближи предпазливо.
Тежки стъпки отекнаха в мрака.
Той ги последва. Също тъй внимателен, Смедс заобиколи следващия ъгъл, пак без нужда. Богове, колко тъмно беше тук! Трети ъгъл.
Той се спря на място. Бягащите стъпки не се чуваха. Ослуша се за тежко дишане, но не беше сигурен дали чува нещо, защото собственото му хриптене твърде много му пречеше.
А сега какво?
Не му оставаше нищо, освен да се прокрадва напред.
Приклекна и продължи предпазливо с патешко ходене. Мускулите му протестираха. Беше благодарен за закалката, която получиха във Великата гора.
Ето! Това дишане ли беше?
Не можеше да каже със сигурност. Екотът от приближаването на Рибока го заглуши.
Скръц! Фшшшт!
Нещо, най-вероятно крак, се размина с лицето му на един пръст разстояние. Той се метна напред, но лекарят бе потеглил отново. Ножът на Смедс се размина с хълбока му.
Смедс се наведе тежко, но успя да улови дръжката и да удържи. Той се промъкна напред и прониза пищяла на мъжа — не виждаше мишената си в тъмното. Лекарят изпищя като ранен заек.
Смедс толкова се стресна, че пусна ножа и тогава се усети, че ще остави мъжа да се измъкне. Той стана, втурна се напред и се блъсна в жертвата.
— Моля ви! Няма да кажа на никого! Кълна се!
Болка проряза ребрата на Смедс отляво.
Той размаха ножа, удряйки накъдето му попадне. Лекарят се опита да изпищи, да отвърне на удара и да избяга — всичкото това едновременно. Смедс го държеше с едната ръка, а с другата го млатеше. Лекарят го измъкна на улицата.
Смедс продължаваше да удря.
Лекарят припадна.