Рибока дойде.
— Мамка му, Смедс. Мамка му.
— Пипнах го.
— Сигурен ли си, че и той не те е пипнал?
Смедс се погледна. Целият беше в кръв. Известна част от нея беше неговата собствена.
Някой изкрещя нагоре по улицата. Хората бяха започнали да се взират от прозорците.
Рибока се наведе, преряза гърлото на лекаря и рече:
— Трябва да се махаме оттук. — После погледна ръката на мъртвеца. — Хмм. Гадна работа. Успя ли да те докосне с нея?
— Май че не.
— Хайде. — Рибока му подаде ръка. — Ще се справиш ли?
— Засега съм добре.
Рибока се отправи отново към алеята.
Смедс започна да го усеща веднага щом вълнението му взе да поутихва. Знаеше, че ако ги погнеха, нямаше да успее да се измъкне.
Вместо да се отправи към „Череп с кръстосани кости“, Рибока потегли към западния край.
— Къде отиваме? — попита Смедс.
— При резервоара. Да те почистят малко. Ако те заведем у дома в този вид, сиводрешковците ще довтасат да те разпитват, преди да си успял да си свалиш ботушите.
XXXVIII
Не зная какво съм очаквал да видя, когато стигнахме в Опал. Може би нищо не се бе променило от последното ми пребиваване там. Но несъмнено не бях подготвен за бъркотията, която заварихме. Докато прелитахме плавно над руините, сред които неколцина оцелели се лутаха като уплашени мишки, зяпах невярващо. Отидох при Глезанка и й казах:
— Като гледам, май няма много шансове да намерим хората, които търсиш.
Шансовете никога не са карали Глезанка да се тревожи.
Сега Гарвана и Мълчаливия таяха особено черни чувства към мен. Бях проявил наглостта да кажа на Глезанка кого трябва да намери, ако иска да принуди Гарвана да приеме миналото си. Никой от тях не желаеше това да се случи.
И двамата дотолкова се вглъбяваха в мисли за себе си, че не им оставаше време да се зачудят за истинското мнение или чувства на Глезанка за каквото и да било.
Прекосихме почти целия град. В северната му част забелязахме няколко големи, спретнати лагера. Палатките бяха твърде многобройни и надали всичките военни, но по тях познахме, че имперските войски са там, откликнали на разрушаването на града по бърз и дисциплиниран начин. Долу войници и граждани се трудеха и изравняваха пътя на новото. Спряха да работят, за да ни позяпат, обаче не избягаха.
Глезанка ни нареди да се оглеждаме за знамето на главнокомандващия. Тя смяташе, че трябва да започнем тъкмо оттам, защото в града очевидно бе обявено военно положение. Не можех да проумея обаче защо си мислеше, че ще получи някакво съдействие от тях.
— Какви са чувствата ти към стария Гарван напоследък? — попитах. Много внимавах да крия ръцете си и от него, и от Мълчаливия.
Мислех, че тя няма да разбере какво имам предвид. Грешах. Отговори със знаци:
— Някога питаех детинска любов към един човек, който ме спаси, отгледа и рискува всичко, за да ме защитава тогава, когато, дълго преди самата аз да го повярвам, той разпозна ролята, която щях да играя в борбата с мрака. Това дете в някои отношения си беше съвсем малко момиченце. Тя искаше, като порасне, да се омъжи за татко, и изобщо не й хрумваше, че може и да не стане, когато се опита да го постигне и да настоява за това. За Гарвана аз никога не съм била момиче, нито жена, нито човек, Чудак. Макар и да е вършил ужасни неща заради мен. Аз представлявах символ, изкупление, и когато настоях да се превърна в личност, той направи единственото възможно нещо, за да продължи да служи на символа и да не му се налага да се занимава с жената от плът и кръв.
— Все ми се струваше, че е било така — вметнах със знаци аз.
— Мнозина мъже се възхищават на Гарвана. Той не се страхува от нищо конкретно. На него никакви глупости не му минават. Хората, които му се бъркат, си патят, и по дяволите последиците. Но това са единствените измерения, които той притежава. Само тях той сам си позволява. Как да остана емоционално обвързана с мъж, който не се оставя на емоции, колкото и много да е направил за мен в други отношения? Ценя го, почитам го, може би дори благоговея пред него. Но това е всичко. Той не може да го промени с някое показно, като момче, увиснало на коленете си от клон, за да впечатли някое момиче.
Ухилих се, защото имах вътрешното усещане, че Гарвана е намислил точно това.
Горкият смотаняк. Просто не остана нищо, което той да спечели. Но той не беше от тези, които биха го приели, дори и ако тя му го заявеше направо в очите.