Заплашваше да избухне хаос.
Смедс разбра стратегията. Близначките смятаха да нажежат атмосферата и да увеличат натиска, докато клинът не изскочеше на повърхността. Ако попаднеше не в техните, а в чужди ръце, те бяха сигурни, че ще го отнемат.
Можеха ли?
Това го знаеха и всички вещици и магьосници в града, но въпреки това бяха излезли на лов.
Само Тули остана доволен. Според него ситуацията бе идеална за търга, който смяташе да проведе.
— Трябва да пуснем мълвата — заяви той на другите по време навечеря.
— По-тихо — скастри го Рибока. — Всеки тук би могъл да е шпионин. И никаква мълва няма да разпространяваме. Да си чул някой да иска да купи нещо?
— Не — призна си Тули. — Но това е, защото…
— Защото повечето знаят, че може да дадат цена, по-висока от тяхната. Забелязваш, че близначките нищо не предлагат. Те смятат да получат желаното до божествено право или нещо такова.
— Да, но…
— Ти не схващаш положението, Тули. Нека ти предложа предизвикателство…
— Писна ми от твоите лайна, Рибок.
— Позволи ми да проведа експеримент. Ако сбъркам, ще го изкрещя от покрива. А прав ли съм, ти и без това печелиш.
— Ами? Да чуем.
Пак се хвана, помисли си Смедс. Мнението му за братовчед му спадаше с всеки час.
— Ето ти две медни монетки. Върви намери някое хлапе, дето да не е тукашно. Някое, което не те познава. Плати му да отиде в „Жабока и Розата“ и да каже на побойниците там, че магьосникът Натан търси да наеме двама мъже, които да му помогнат да се измъкне от града утре сутринта.
— Нещо не разбирам.
— О, Богове! Тули, не може ли поне веднъж да свършиш нещо, без да се опъваш? — възкликна Смедс.
— Експериментът ще е по-поучителен, ако просто се разгръща и в своя ход обяснява сам себе си — обясни Рибока.
— Защо да правя услуги на тоя никаквец Натан?
Смедс се изправи.
— Аз ще отида. Иначе ще висим тук чак до идната сряда.
— Тули да иде. Искам той да види, че може да съществува пряка връзка между това, че казва нещо, и ставащото в реалността.
— Пак ме подиграваш, а?
— Тули — намеси се Смедс. — Млъквай, твойта мама, че иначе ще ти пръсна мозъка. Вземай проклетите пари, излез на скапаната улица, намери някое хлапе и му плати да предаде проклетото известие. Веднага.
Тули тръгна. Смедс доста се беше напрегнал.
— Всичките ще ни изтрепят заради него — рече Тими веднага щом онзи се махна.
— Как е ръката ти? — попита Смедс.
— Много добре. Не се опитвай да ме разсейваш, Смедс.
— Спокойно, Тими — обади се Рибока. — Според мен има вероятност този номер да го понаучи на нещо.
— Хващаш ли се на бас?
— Не.
И Смедс не би се хванал.
Магьосникът Натан и четиримата му слуги бяха наели стаи малко по-нагоре от „Череп с кръстосани кости“. Сивите пристигнаха там още с пукването на зората. Намериха пет трупа и две обърнати с главата надолу стаи. Отцепиха района, претърсиха го пак, зададоха много въпроси. Рибока се погрижи всички добре да огледат касапницата.
— Започваш ли да загряваш? — попита той Тули.
— Кой би могъл да направи подобно нещо, човече? Защо?
— Натан беше магьосник. Ако е смятал да се измъкне, това би означавало, че е намерил клина и иска да избяга с него.
— Но той нямаше намерение да напуска града.
— Не. Нямаше, Тули. Но ти каза, че е имал.
Тули, нали си е Тули, понечи да спори, но прехапа език и се позамисли, и най-сетне каза:
— О…
— Следващия път, когато говориш нещо, без първо да помислиш и без да провериш кой слуша, това би могло да ликвидира всички ни.
— Може би отиде твърде далеч в изясняването на мисълта си, Рибок — обади се Смедс.
— Защо!
— Защото не е свършило. Войниците не намериха нищо освен бъркотия. Ще заключат, че онзи, който е направил бъркотията, е взел клина.
— Да. Може би и всички останали ще си го помислят. Вероятно дори и онези, които са го сторили. Следващите няколко дни се очертават доста интересни. И са част от продължаващия урок.
— Сега пък какви ги плещиш? — тросна се Тули.