— Мишелове, ако ти ставаше за ядене, вече да съм почнал да събирам подпалки! — провикна се той, а после отново запретна ръкави: — Богът-дърво си има причина да подозира, че клинът сега се намира във Веслоград. Бялата роза, Мълчаливия, братята Торква и някои от по-дребните ни придружители ще се отбият в града. С помощта на нелегалните те ще създадат сигурна база, а после ще започнем издирването. Гарвана, Чудака и аз, тъй като разполагаме със значителни познания за мястото, ще заминем за Могилните земи, за да проверим какво може там да се научи.
Това предизвика силни роптания. На Гарвана никак не му се харесваше да го пратят някъде, където Глезанка я няма. И аз не мислех, че тия имат право да ме въвличат в тяхната си авантюра. Доста се разгорещих.
Глезанка ме дръпна встрани и ме успокои, а после ме убеди, че макар и в сърцето си да си оставах предан на империята, че ако й помогна на този свят, това с нищо няма да ми навреди. Може би беше права, когато каза, че злото, на което тя искала да тури край, не признава нито вярност, нито философии. Че то ще раздели света на два вида хора — неговите врагове и роби.
Това беше малко мъчно за преглъщане на една-две хапки, но аз казах: „Добре, аз и без това просто си вървя с Гарвана“. Колко му е да продължавам.
И това беше. Предадох се. Освен това започнах да се позамислям дали пък да не се върна и да прокопсам като пастир на картофи. Никога никой картоф не е успял да придума някого да се направи на глупак.
XLI
Смедс излезе на входа на „Череп с кръстосани кости“ — смяташе да си побъбрят простотии с Рибока, но откри, че единственият празен стол се намираше между стареца и капрала от Нощната стража. Искаше да се върне обратно, но се почувства някак си задължен да остане и се пльосна на стола.
— Хей, капрал, ти друго не правиш ли, освен да висиш тук и да се наливаш с бира?
— Не и ако мога да си го спестя.
— Това е то живот! Ще взема да постъпя при вас.
— Така ли? Няма да ти хареса. Къде беше снощи в три след полунощ?
— В леглото си — къртех здраво.
— Късметлия си ти! Питай ме мен къде съм бил в три след полунощ.
— Къде си бил в три след полунощ?
— Заедно с още към двеста души при Шант, където бутнаха сума ти сгради и още нищо ново не са построили. Търсих някакво чудовище. Някакъв се обадил, че там имало звяр, по-голям и от Гражданския дворец.
— И имаше ли?
— Дори и дребно чудовищенце нямаше!
— Онзи да не е бил пиян?
— Че какво ще ти дири там трезвен човек в три след полунощ?
— Навън май се задава нещо интересно — намеси се Рибока, изпружил врат към улицата.
Смедс видя там трима мъже и една жена. Тя не беше много за гледане, а и изглеждаше твърде стара, че да е интересна. Но имаше боен вид. Носеше оръжие като мъж.
По-натопорчена и опасна компания Смедс не беше виждал. Но онова, което ги караше да бият на очи, представляваше менажерията, която мъкнеха със себе си.
Около шията на жената се увиваше жив пор, а от джобовете й надничаха катерички. Високият, мургав, облечен в черни дрехи мъж, който вървеше от дясната й страна, носеше сокол без качулка на лявото си рамо. Тримата мъжаги зад тях — Смедс си помисли, че може би са братя — мъкнеха тумба маймуни и една голяма змия.
— Ще ги арестуваш ли? — попита Смедс. — Мъкнат толкова незаконна железария, че могат сами да започнат война.
— И да ви изиграем едно театро ли, момчета? Тъй ли? На мама глупавото синче не е станало капрал току-така. — Въпреки това той пъхна пръсти в уста и свирна. Когато онези го погледнаха, той им махна да дойдат.
Високият го огледа с присвити очи и направи незабележим жест към мъжа със змията. Онзи приближи. Змията ги огледа, като че преценяваше дали ще й стигнат за вечеря. Смедс го побиха тръпки.
Капралът рече:
— Само един приятелски съвет, друже. В града има военно положение. Никой не бива да размахва ножове, по-дълги от педя и половина. Освен ако не е облечен в сиво.
Мъжът със змията се върна и го каза на високия, който изгледа свирепо капрала, после кимна.
— Виждаш ли? — попита Смедс. — Онази проклета маймуна ни показа среден пръст!
— Тоя, високия, съм го виждал някъде — рече капралът. — На върха на един меч. Уфф! Я, кофата се изпразнила. Пазете ми стола, да изведа гущера на разходка и пак да ми я напълнят — и той хлътна вътре.