— Успя ли да научиш нещо? — попита Гарвана.
— Не кой знае какво — отвърна Боманц. — Били са четирима. Най-вероятно. Отървали са се, защото през повечето време фиданката се е тревожела заради Псето Жабоубиец и не ги е смятала за опасност. Мислела си, че те хвърлят съчки, за да я предизвикат.
— Съчки ли? — попитах.
— Хвърляли са клонки по дървото, докато почти не го засипали. После запалили купчината.
— Не е нужно да притежаваш бляскав ум, за да си бог — измърмори Гарвана.
— Пипнахме ги — казах аз.
— Какво? — Боманц така и не схващаше, че човек може и да се шегува.
— Трябва само да се оглеждаме за четирима мъже със забити в пръстите трески.
Боманц се навъси. Гарвана се изкиска.
— Знаем ли изобщо нещо за тези хора? — попита той.
— Дори не знаем човеци ли са били — измърмори Боманц.
— Страхотно.
— Щом нищо не знаем, защо не поработим по това? — попита Гарвана. — Можем ли да установим някакви дати? Макар и приблизителни? И после да ги вържем с онези, чието движение съвпада?
На мен това ми прозвуча доста неубедително и си го казах.
— Дори и Веслоград да не беше нападнат и половината му население — избито, а другата половина не се беше смахнала оттогава…
— Забрави, че го споменах. Е, магьоснико, струва ли си да висим тук? Или трябва да заминем за Веслоград и са се пробваме да ги изкараме от дупките?
— Колебая се, но докато все още чакаме сведенията от нашите съюзници от Равнината, бих казал, че тук си губим времето.
По-смахнатите членове на дружината също не откриха нищо. По залез ние се покатерихме обратно на гърба на нашия миризлив летящ вихрогон с намерението да закусим във Веслоград.
С нетърпение чаках да похапна прилично за пръв път от месеци насам.
XLIII
Смедс бе смаян. Това копеле Рибока наистина го биваше да забърква бъркотии.
Разнесе се мълвата, че на някакъв майстор на сребърни изделия на Кедровата алея, където бяха работилниците на всички майстори на сребро, злато и тям подобни, някакъв тип му донесъл грамаден сребърен гвоздей и му платил сто обола, за да изкове от него бокал и да си мълчи за тази работа. Само че същият майстор предната нощ тръгнал да полива късмета си, напил се порядъчно и се похвалил на няколко свои приятелчета, след като ги накарал да се закълнат, че ще пазят тайна.
Днес човешкият живот нямаше стойност, ако човекът имаше някаква връзка с ковашкия или бижутерския занаят. Онези, които издирваха клина, започваха да се отчайват. Препъваха се един в друг и в хода на процеса причиняваха големи поразии. Предимно един на друг.
Сивите закъсняваха с включването в играта, но намесеха ли се, не се помайваха, а връхлитаха отмъстително върху града и конфискуваха всяко парче сребро, което намереха, въз основа на предположението, че досега клинът би могъл да бъде претопен в какво ли не. Опитваха се да издават квитанции, но на хората тия не им минаваха. И преди ги беше обирала войска.
Имаше съпротива. Избухнаха локални бунтове. Хора и войници биваха ранени и убити. Но военните бяха твърде много, а дори и сега повечето хора не бяха толкова ядосани, че да се разбунтуват.
— Подличко, Рибок — рече Смедс на стареца, докато вървяха по една улица, където той се чувстваше в безопасност да говори. — Подличко и гадничко.
— Свърши работа. Което не значи, че се гордея с това.
— Да, свърши работа, но за колко дълго?
— Според мен за три-четири дни. Може би и пет, ако подхраня мълвата с нещо новичко. Плюс колкото там отнеме на Воала и Паяжината да решат, че клинът го няма никакъв в среброто, събрано от войниците. Така ще сме си добре около седмица. Освен ако някой от независимите издирвачи не се натъкне някак си на нас. Но погледнато в дългосрочен план, така и така ще ни пипнат. По един или друг начин. Освен ако тази обсада не бъде пробита за навън. И десет души да се измъкнат от този град и да офейкат, отваряш целия свят за издирването. Защото ако някой успее да преодолее блокадата, онзи, който притежава клина, несъмнено ще е сред първите заминали.
— Така ли?
— Ти няма ли да си го помислиш, ако беше на мястото на близначките?
— Сигурно да.
— Всеки ден те изпращат все повече войници да вардят стените. Не знам, но може би са си поставили краен срок. Ако е така, трябва да го използваме срещу тях.