Тялото се надигна отведнъж. По него се стичаше масло. Магьосниците от рода Накред отскочиха стреснато назад. Хромия прекара ръце, сътворени от глина, по тялото, сътворено от глина. Усмивката му се превърна в екстатично ухилване.
— Огледало! — произнесе той. Гласът му изтрещя гръмовно. Той се огледа и прокара нежно пръсти по лицето, което далеч превъзхождаше оригинала в най-добрите му години.
Гневен рев разтърси тавана и той се срути.
Псето Жабоубиец мярна онова, което Хромия виждаше в огледалото.
Прекрасното ново лице избледняваше и се връщаше към реалността. Истината. Неговото лице, каквото беше без козметичното покритие.
Хромия изскочи от нощвите, грабна ги и пръсна съдържанието им из килията. Магьосниците от рода Накред заотстъпваха с викове и припряно се подготвиха за отбрана. Те не знаеха какво става.
Псето Жабоубиец разбра. Познаваше изблиците на гняв на Хромия. Този бе почти напълно измислен.
Не беше гледал където трябва, следейки магьосниците Накред за предателство. Хромия всъщност причиняваше зловонието.
Псето нападна. И още докато бе във въздуха, разбра, че е сгрешил.
Хромия използва нощвите, за да отблъсне нападението му, и се стрелна към изхода, който то бе преграждало с тялото си. Хромия се разсмя и заскача нагоре по стълбите пред заклинанията на Накред. Псето Жабоубиец се стрелна подире му, ала твърде късно.
Стълбището се срути.
Псето Жабоубиец започна да копае.
— Няма да е лесно, милото ми кученце. Мислеше си, че можеш да ме използваш, а? Така ли? Мен! Оставих те да се заблуждаваш, докато свършиш онова, което ми бе нужно. А сега се наслаждавай на гробницата си. По-хубава е, отколкото заслужаваш, но нямам време да ти подготвя участ, която повече да ти приляга. — Налудничав смях. Тонове пръст се изсипаха върху купчината руини.
Псето Жабоубиец копаеше яростно, но след миг спря и изръмжа срещу паниката, надигнала се в мрака зад него. Настана тишина и то се ослуша много внимателно.
Север! Хромия пое на север! Беше по-побъркан отвсякога, но бе обърнал гръб на безумния си поход за отмъщение.
Имаше само един отговор на тази загадка. Хромия отложи отмъщението с надеждата да събере още сили.
Псето Жабоубиец изръмжа тихо, почти развеселено. Предпазителите бяха паднали от ноктите.
XLV
Ако топнеш памук в боя, а после изрисуваш полукръгове около общ център, се получава прилична имитация на роза, откри Смедс.
След като възбудата от издирването на фантома-майстор на сребро на Рибока утихна и той не успя да пробута слуха, че едната от близначките вече се е сдобила с клина и го крие от сестра си, старецът реши да гръмне последния си патрон. Да се възползва от потенциала за хаос. Да добави ново равнище на безумие към бъркотията, възцарила се във Веслоград.
Тъкмо затова Смедс вече за трета нощ поред излизаше след полунощ с кофа бяла боя. Рибока го бе изпратил да бележи избрани точки със знака на Бялата роза, за да създаде впечатлението, че съществува сърдито нелегално движение, което всеки миг ще откликне на ексцесиите на имперската войска.
Този път Рибока преследваше не толкова бърз, но затова пък по-величествен ефект. Той искаше целият град да чуе и да започне да вярва и да се надява. Целеше сивите да вземат да се разтревожат. Останалото, каза той, само щяло да се погрижи за себе си.
Смедс дорисува третата си роза и се запъти към дома. Навсякъде другаде. Рибока сам изографисваше рози. Смедс беше нарисувал две предната нощ и три — по-предната, всичките на места, където народонаселението би оценило едно партизанско въстание. Бавно и полека, бе казал Рибока. Нека се трупа.
Снощи на стареца му бе излязъл късмета. Натъкна се на двойка сивчовци, които някой бе убил и после изрисувал бели рози на челата им, обявявайки ги за жертви на движението, което искаше да създаде като рожба на колективния гняв.
На Смедс тази игра не му харесваше. Прекалено опасна изглеждаше. И без това вече ги преследваха достатъчно хора от най-различни посоки. Имаше си достатъчно ядове с издирваните на клина.
Но докато се промъкваше към „Череп с кръстосани кости“, той мислеше за друго, а именно — загадката, която им бе поставил Тули. По-рано същата вечер Тули бе взел от него пари назаем за четвърти път от осем дни — този път доста значителна сума, и то преди да върне предния заем.