И друг, по-зловещ слух се предаваше от ухо на ухо под повърхността на глупавата надежда за приключение с Бялата роза. Беше по-трудно да го уловиш, защото го разпространяваха много по-предпазливо.
Близначките, твърдеше този слух, започвали да се тревожат, че не им остава много време. Подготвяли се за масови екзекуции, в които щели да избиват населението на Веслоград, докато някой не откупи живота си, като предаде сребърния клин.
В случващото се във Веслоград нямаше никаква тайна. Всички знаеха за сребърния клин. Което сякаш даде тон за първите тактове на една дълга и мрачна опера на ужаса.
Тули нервничеше и хленчеше за предстоящото клане чак докато наближиха опожарения квартал, където бяха труповете. Тогава смени темата на хленчовете си.
— Няма да вляза там, Смедс. Те са мъртви, нека си лежат.
— Да бе, как пък не! Цялата тази бъркотия я измисли тъпата ти тиква! Ще си с нас и ще ни помагаш, каквото и да ни струва да се измъкнем живи от нея. Или аз лично ще ти строша главата.
Тули се подсмихна.
— Дрън-дрън.
— Може и да не е дрън-дрън. Но ще е по-добре да ми повярваш, по дяволите, докато не съм се пробвал. Мърдай.
Тули се размърда, стреснат от яростта му.
Рибока пристигна минута по-късно. Той се спогледа със Смедс и каза:
— Никой не ни следи. Изчакайте, докато разузная. — И се отдалечи. Две минути по-късно той сигнализира, че е чисто, и Смедс се промъкна на мястото на убийствата.
Вонята на смъртта вече витаеше във въздуха, макар и още да не беше силна. Навън Рибока изръмжа. Тули му се озъби, но влезе с тежка стъпка вътре. Смедс слезе по стълбите и се учуди, като намери стаята с труповете все още осветена от угарките на свещи, горели предната вечер.
Нищо не се беше променило, освен че труповете се бяха вкочанили, а после пак отпуснали наново и край тях кръжеше ято бръмчащи мухи, накацали по очите, ноздрите, устите и раните.
— Мамка му! — възкликна Тули и изхвърли навън съдържанието на стомаха си.
— И по-лошо съм виждал — обади се Рибока от входа. — Има и малък шанс да стане още по-зле. Сядай на стола, Тули.
— Какво?
— Сядай. Преди да се заловим за работа, трябва да си поговорим кой е бъркал в парите, които Тими държеше във вързопа с постелката си.
Тули се сепна, пребледня и се опита да заплашва:
— Що за дивотии дрънкаш, Рибок?
— Сядай си на гъза, Тули — намеси се Смедс. — А после ни разкажи как така крадеш от Тими, а мен ме крънкаш за пари, като току-що си направил най-големия удар в живота си.
— Какво, по дяволите…
Рибока го бодна в гърдите и го бутна на стола.
— Работата е сериозна, Тули. Много сериозна. Може би не разбираш. Сигурно не си обърнал внимание какво става. Огледай се. Хайде. Браво на момчето. Виждаш ли това? Това беше нашият другар Тими Локан. Мило и щастливо момче, което ти подмами, като му внуши, че може да забогатее. Онези мъртъвци са му го причинили. И те са били нежни като девици в сравнение с някои хора, които са по дирите ни. Погледни ги, Тули. А после ни кажи какви си ги забъркал, като си прекалено тъп, за да те е страх, и твърде гламав, за да си налягаш парцалите и да чакаш бурята да отмине.
Злобна ярост изпълни очите на Тули. Като че бе решил да се инати, макар да нямаше смисъл от това.
— Голяма издънка си, брат’чед — рече Смедс. — В целия ти тъп живот да ти хрумне една свястна идея, и щом се захванахме за нея, ти трябваше да се намесиш и да прецакаш всичко за всички нас. Хайде. Какво си забъркал? Всичките ли сме в кюпа?
В очите му трепна хитрост, но той бързо я прикри.
— Просто един-два погрешни залога, нищо повече.
— Един-два?! И си загубил толкова много, че е трябвало да крадеш от Тими?
Тули пак надяна инатчийската маска. Рибока се обади вместо него:
— Комар. Тъпак с тъпак! Сигурно си играл с някой стар познат, който е знаел, че и гърне си нямаш да пикаеш. Разкажи ни.
Думите заизскачаха и ни най-малко не разочароваха подозренията на Смедс. Тули разказа идиотска история за неуспешни залози, за удвоени залози, удвоени впоследствие още веднъж и загубени, докато изведнъж Тули Стал се оказал не само без пукнат грош, но и задлъжнял до уши, а момчетата лихвари не били от онези, дето щели само да се засмеят, ако той не им се издължи. Така че нямал избор. Щял иначе да върне на Тими парите от своя дял веднага щом продадат клина, така че…