— А клинът? — прошепна Тули.
— Той сам ще се погрижи за себе си.
— Но къде все пак е той, по дяволите?
— Върви да се стягаш, Смедс. Не знам, Тули. И не ща да знам. Само се надявам Смедс да му е намерил достатъчно добро скривалище, та никой да не го е открил досега.
Докато се отдалечаваше, Смедс чувстваше върху себе си сърдития втренчен поглед на Тули.
Първата вълна от слухове говореше по-красноречиво за човешката свирепост, отколкото за човешкото благородство.
Въпреки че знаеше, че тълпата е побесняла, полкът, извършващ екзекуциите, бе потресен от буйството на взрива, последвал първата от тях. Те бяха залети от надигналата се ярост. Осемстотин души загинаха, преди паникьосаните подкрепления да запристигат в безпорядък. Няколко хиляди граждани и още няколкостотин войници загинаха, докато размириците утихнат. Побягналите граждани взеха със себе си и приличен запас от оръжия.
Малки и средни по сила бунтове се разгаряха из цял Веслоград — навсякъде, където сивите изглеждаха слаби.
Тълпата се опита да превземе Гражданския дворец. Отблъснаха я, но тя остави след себе си няколко пламтящи пожара, най-големият от които бушува часове наред неовладян.
Безбройна сбирщина нападна полка, пристигнал, за да осигури отбраната на Южната порта. Там много от пленените оръжия изскочиха на повърхността. Тълпата разби войниците, но не успя да помете стражите и да се покатери на стената. Стрелците, разположени там, скоро я разпръснаха.
Рибока не позволи нито на Тули, нито на Смедс да излязат веднага.
След като се стъмни, положението стана още по-хаотично и застрашително. Притиснатите войници започнаха да охлабват дисциплината и да се отдават на безразборно клане. Младежите излизаха и палеха пожари, чупеха и трошаха, плячкосваха. Отделни хора уреждаха личните си вражди. Освен това магьосниците, които от целия свят бяха най-гъсто съсредоточени тук, решиха да се намесят — да се съюзят и да елиминират най-сериозната си конкуренция.
Те събраха тълпа и нападнаха Воала и Паяжината. Този път нашествието им беше сполучливо. Те избиха телохранителите. Едната от близначките бе ранена, може би убита. Целият център на града като че пламтеше. Заедно с разпространението на новините навсякъде се разразяваше пълна лудост. Сякаш всеки се опитваше да убие някого.
Тълпата от магьосници взе да се кара помежду си.
Хаосът преди не бе погълнал голяма част от квартала, в който се намираше „Череп с кръстосани кости“. Но сега той пълзеше по него с трясъци, крясъци и дрънчене.
— Трябва да се махаме оттук — рече Смедс.
Рибока го изненада, като се съгласи.
— Прав си. Преди да е станало невъзможно. Давай да нарамваме багажа.
Тули беше твърде скапан, че да им се противи.
Останалите кибици ги гледаха безучастно, докато се измъкваха навън. Половин час по-късно, без сериозни злополуки, те се бяха настанили в тъмнината на частично разрушено мазе едва на стотина крачки от мястото, където издъхна Тими Локан.
Този квартал на Веслоград, вече оглозган до кости от ордите на Хромия, не изглеждаше апетитен за лудостта.
LII
Боманц бе силно разтревожен.
— Безумието навън няма граници. Ако продължават така, не ще спрат, докато не остане само един-единствен жив човек.
— Нека се погрижим това да сме ние — рече дрезгаво Гарвана.
Бяхме се скрили в камбанарията на древен храм на няма и хвърлей разстояние от Гражданския дворец. Ако исках, можех да надникна навън да го гледам как гори. Никому не казахме къде ще се скрием. Засега, благодарение на стария магьосник, никой не се бе натъкнал на нас.
— Мислиш ли, че клинът е виновен? — попитах.
— Просто неговото влияние. Колкото повече зло се върши около него, толкова по-силно ще става зловонието на лудостта.
Защо тогава не се нахвърляхме върху никого с юмруци?
Глезанка изглеждаше разтревожена от събитията. Доколкото забелязвах, тя бе единствената. Останалите просто се плашехме от тях, просто искахме да стоим настрана, докато пожарът не догори.
Ако можеше да се направи нещо, тя щеше да го стори.
— И какво тогава? Ще си седим? — попитах аз. Мислех как лудостта сигурно е нарушила карантината на заразения с холера район.