LIII
Смедс се събуди пръв. Още преди да се е освестил, усети, че нещо не е наред.
Тули го нямаше.
Може би бе отишъл да пусне една вода.
Смедс се надигна с мъка в неочаквано светлото утро. Тули го нямаше никакъв. Но близката улица, по която напоследък никой не минаваше, бе задръстена от движение. Всички коли бяха натоварени с трупове.
Смедс зяпна. После се вмъкна обратно в порутеното мазе, намери Рибока и го разтърси, докато онзи изръмжа:
— Какво има, по дяволите?
— Тули е изчезнал. А за да повярваш какво става навън, трябва да го видиш.
— Малоумник с малоумник. — Рибока вече беше съвсем буден. — Добре. Събирай си боклуците. Трябва да мърдаме, та да не знае къде да ни търси.
— Ъ?
— Доверието ми към Братовчеда Тули се изчерпа, Смедс. Аз искам да знам къде е той, а не обратното. Човек, който може да потроши такова богатство, както той го пропиля? Това е толкова глупаво, та чак самоубийствено. Човек, който, като получи пристъп на здрав разум, ужасно бързо му минава, и се измъква в града, при все че знае какво е положението? Търпението ми вече е почти към края си. Всеки номер, който той погоди, ни излага на риск. Ако се е прецакал… не знам.
— Върви да погледнеш навън.
Рибока отиде.
— По дяволите! — той се върна. — Трябва да разберем какво става.
— Това е повече от ясно. Използват отпадъчната яма, за да изхвърлят труповете от бунтовете.
— Не си схванал най-важното. Кой се е сетил за това и е хванал всички тия хора да го вършат? Когато ние пропълзяхме тук, навън те се опитваха взаимно да се изколят.
Скоро те откриха, че хаосът не толкова е стихнал, колкото се е поуспокоил временно. И то не навсякъде. Имаше горещи точки — повечето околни магьосници нямаха желание да прегърнат новия ред, възцарил се за една нощ.
Близначките от Чар бяха загубили властта и я бе поел някой си на име Изгнание. А Веслоград трябваше да се стяга за ново посещение на Хромия.
— Става лудница — каза Смедс, когато наближиха „Череп с кръстосани кости“.
— Ако някога съм чувал някой да се изразява меко, то това си ти.
Хазаинът им като че се разочарова, че не са ги убили по време на бунтовете. Не. Не беше виждал Тули, откакто той си беше поискал закуска и се бе изнесъл възмутено, защото не можеше да я получи на вересия. Пък и без това нямало какво да му се сготви.
— Съвсем нищичко ли? — попита Смедс.
— Имам един сух къшей хляб, който ще накисна във вода и ще изям за вечеря. Ако щете, разровете се в килера, може да намерите някой и друг плъх. Ще ви ги опека.
Смедс му повярва.
— Тули случайно не е казал къде отива, нали?
— Не. Като излезе, зави надясно.
— Благодаря — рече Рибока и се запъти към улицата.
— Чухте ли за наградата? — попита ханджията.
— Каква награда? — попита в отговор Смедс.
— За оня сребърен клин, дето заради него уж се вдигна всичката тая патардия. Новият казал, че дава сто хиляди обола, нямало да задава никакви въпроси, без никакви номера и рискове. Само го занасяш и вземаш парите.
— Да му се не види! — възкликна Рибока. — Човек може добре да си поживее с тях, нали? Ух, адски ми се ще да беше у мен!
— Ако питате мене, няма такова нещо — смънка Смедс. — Иначе всичките тия вещици и магьосници щяха да го намерят. Хайде, Рибок. Трябва да го открия тоя лайнар, братовчед ми.
Навън Рибока попита:
— Мислиш ли, че ще опита да направи нещо?
— Да, ако е чул. Ще реши, че заслужаваме да ни прецака заради това, че сме се отнесли с него толкова зле. Само че той не знае къде е то. Ето защо трябва да реши дали да ме продаде на мъчителите.
— Според мен е способен. Без угризения. Няма човек на този свят, който да има някакво значение, освен Тули Стал. Той вероятно е започнал всичко това, като е искал само да ни използва и после да се отърве от нас един по един. Само че нещата не излязоха толкова прости, колкото той си е мислил.
— Може би си прав — призна Смедс. — Май трябва да приемем, че той ще ни продаде, нали?
— Ще сме глупаци, ако го удостоим с благоволението да се съмняваме. Познаваш навиците и любимите му места. Потърси го. Аз ще разбера къде е бърлогата на Изгнание и ще изчакам там гадината да се появи.
— Ами ако той вече…
— Тогава — жална ни майка. Нали така?
— Да. Хей, ами ако ние продадем клина на този тип? Сто хиляди — не е лошо. Аз дори не мога да броя до толкова.