Биха Смедс колкото да го подчинят. Като че мислеха, че цялата тази работа е хубава шега с многознайкото.
Извлякоха Смедс навън и го присъединиха към групата усмирени младоци — около трийсетина яки момчета. На неколцина от тях наредиха да изнесат пребитите от Смедс мъже.
И тъй, Смедс стана сиводрешко. Така да се каже.
LIV
Дребосъците така щъкаха напред-назад, че бях убеден, че тези на долния етаж ще ни открият всеки миг. Боманц и Мълчаливия и без друго си имаха доста работа с прогонването на любопитните, без да привличат вниманието на новия големец.
На Гарвана всичко това страшно му харесваше.
— Какво си се ухилил така, по дяволите? — попитах го.
— Тия с клина. Топките им стигат чак до глезените.
— Хм! — Точно той би оценил тяхната безочливост.
— Хайде, Чудак. Гледай сега. Единият решава да удари кьоравото и накрая момчетата на Изгнание го пипват, за беда. И какво правят приятелчетата му? Велик опит да го измъкнат на всяка цена? Нищо подобно! Още преди да са изминали половината път насам, единият ей тъй, небрежно, си притичва през стражата и буквално му клъцва главата. И го прави толкова бързо, че описанията му едно с едно не съвпадат, колкото и свидетели да разпитват. И когато войниците се ядосват и хукват подир убиеца, той пречуква двама, а останалите оставя с пръст в уста.
— Тъкмо от твоите веселяци, а?
— Те имат стил, Чудак. А аз ценя стила. Това е един вид привнасяне на изкуство дори и в най-баналните, и в най-грозните неща, които трябва да се вършат. Да се хванем на бас. Ако човекът, осъществил този удар, е разполагал с още пет минути, вече да е надянал униформата на Нощната стража, само за да шашка хората. Не е важно делото, а начинът, по който е извършено.
Мярна се сянката на едновремешния Гарван. Може би черупката беше на път да се пропука.
— Според теб тези типове просто се забавляват, плезят се на света и крещят: „Хвани ни, ако можеш“?
— Не. Ти не разбираш. Сигурно се крият някъде и в момента са много зле. Вероятно са гладни, мръсни, изплашени и убедени, че няма да се измъкнат живи. Но не се оставят това да ги сломи. Посягат с лапи и дерат с нокти муцуните на вълците и вампирите, които се опитват да ги изядат. Разбра ли?
Съгласих се, най-вече защото не вдявах, но ако си го признаех, цял ден щях да слушам поучения на тема „никога не се предавай, та дори и ако действаш по тъпи или погрешни съображения“.
Съгласието свърши работа. Той се премести и заспори с Мълчаливия и Глезанка. Чисто по работа, предполагам, защото не се разхвърчаха искри.
Аз се заприказвах с Боманц, който се опитваше да се справи с някакъв морален капан, свързан с клина. Задаваше въпроси, на които никой не можеше да отговори. Не бях убеден, че изобщо съществуват отговори. Този клин беше като капка черна боя, размиваща се в локва мътна вода. Тя вече бе отровила Веслоград. Ние й бяхме устояли, защото знаехме за нея и можехме да я отхвърлим съзнателно. Но какво ли би станало, ако на нашата компания й излезе късмета и се натъкнем на клина?
Страшно.
И какво, по дяволите, щяхме да го правим това проклето нещо, ако го докопахме? Никога не бях чувал някой от тези смешници да го спомене. Говореха само за това, че трябвало да попречат на другите да го гепят и да почнат да правят мръсотии.
Много ясно, че там, където го бяха оставили преди, то не беше на сигурно място.
Никакви идеи не ми хрумваха. Не и такива, които, току-виж, можеха да свършат работа. Нямаше място на света, където спокойно да го сложиш и никой да не може да го вземе оттам, освен, може би, ако го пуснеш в най-голямата океанска дълбина. А и това сигурно нямаше да е от полза.
Някоя проклета риба сигурно щеше да го глътне, още преди да е потънало десетина стъпки, после щеше да се хвърли на брега или пък да я хване някой проклет рибар със скрита магьосническа дарба и таен копнеж за световно господство.
Такава е природата на талисманите на злото.
Най-добрите ми хрумвания бяха да съберем банда магьосници, които биха могли да го запратят в пространството и да го забучат на някоя преминаваща комета, или пък да хванем една тайфа народ да изкопае дупчица, отвеждаща към паралелен свят, да пъхнат в нея клина и да я запушат.
И двете бяха измамни и само натрисаха проблема другаде. На хората от бъдещето, когато кометата се завърне, или на онези от паралелния свят.