Прихващах по някой и друг знак, който си разменяха Гарвана, Глезанка и Мълчаливия, без да обръщам особено внимание, както не можеш да не чуваш откъслеци от разговора на съседите, макар и да не те интересува. Той се оплакваше с пръсти, че само сме висели и сме чакали нещо да стане, вместо да излезем и да го предизвикаме.
Да, беше започнал да се завръща към себе си и още как. Това представляваше старият Гарван. Ако имаш проблем, убиваш някого или поне го пребиваш до посиране.
Идеше ми да му кресна „Ей!“, когато го хванах, че предлага двамата с него да излезем като доброволци да огледаме пейзажа същата сутрин, когато се разразиха вълненията. Потиснах го. Защо да се издаваме на тия долу, когато Глезанка можеше да му каже да си наляга парцалите?
Предателска кучка.
Тя реши, че идеята била велика. Трябваше да помъкнем с нас и Боманц за всеки случай, ако вземе, че ни притрябва магьосник.
Мълчаливия се ухили чак до уши. Тоя никаквец вече си представяше как я омайва с приказки и й се докарва всеки миг, докато ни няма.
Реших, че ако ще трябва да я карам като Бунтовник цял живот, ще се хвана вербовчик. Още няколко жени биха били от полза на движението. Както и неколцина войника, които не са смахнати.
С малко илюзорна помощ от Боманц слязохме долу и излязохме през парадния вход, все едно че точно там ни е мястото. Както каза Гарвана, ако не беше така, то, първо на първо, ние изобщо нямаше да сме там, нали?
Топки и стил. Такъв е моят приятел Гарвана.
Бяха откарали трупа заедно с другите, но съвсем лесно намерихме мястото. Цялото беше оплискано с кръв, а наоколо се тълпеше тайфа дечица, които си разказваха за случката.
Гарвана едва погледна петната. И на Боманц всичко това не му вършеше работата. Не беше тръгнал да търси мъртъвци.
Поехме по уличката, по която убиецът бе избягал. Изненадах се, че не са сложили войници на пост, макар че не можех да си представя за чий зор биха го сторили. Просто ми се струваше, че някой офицер би си помислил, че така ще е много шик. Ако случайно офицерите използват главите си за мислене.
Мястото, където бяха убити двамата войници, се оказа малко по-трудно за намиране, защото беше много тъмно. От тая уличка те полазваха тръпки. Сякаш там не попадаше слънчев лъч. Като че мястото изобщо не ставаше за хора. Територия, вече завладяна от други същества, раздразнени от нашето нахлуване.
Ама че шантави мисли. Разтреперих се.
Може би сенките на убитите войници витаеха наоколо.
После Боманц сътвори огнено кълбо и го накара да плава над нас.
— Така е по-добре — рече той. — Преди малко беше твърде зловещо.
В края на краищата, и той ставаше за нещо.
— Да — рече Гарвана, и двамата се заловиха да тършуват. Нямаше кой знае какво за гледане. Отидох при един куп чакъл да седна и да ги изчакам. Тлъст плъх ме подмина и дори не ми кимна в знак на смущение пред по-висшия вид. Замерих го с парче тухла.
Той се спря и ме огледа през рамо с пламтящите си червени очи. Малък наглец. Грабнах ново парче тухла и този път го метнах със замах.
Плъхът ме нападна.
Бесен е! — помислих си и се опитах да се покатеря върху купчината, като междувременно сграбчих една счупена дъска, за да го тресна. Купчината рухна. Търкулнах се надолу, като ритах и псувах. Плъхът се юрна назад на зигзаг и повече не се видя. Имаше с какво да се фука пред приятелите си.
Гарвана много се кикоти на цялата случка.
— Приветствам те, о, Могъщи ловецо, Ужас за плъховия род!
— Млъкни. — Претърколих се и видях, че от купчината чакъл се подава около педя дрипаво зебло. Осени ме хитрост. Станах, изтупах се от праха и пак седнах. Те продължиха да душат наоколо. Аз изрових нещото, реших, че е нечия торба, после се сетих, че тъкмо заради нея нашият разбойник се е спрял тук, когато е било нужно само да се шмугне през онази дупка и да остави войниците да му дишат праха.
— Какво намери там? — кресна Гарвана, когато я забеляза. Боманц не каза нищо, но кръглите му очички веднага светнаха.
Бързо притичаха при мен. Гарвана искаше да отворим торбата на място.
— Не му е тук мястото — разубеди го Боманц. — Оттук минават всякакви.
Гарвана се зачуди дали да не го скрием в сградата, през която се е измъкнал убиецът. Страхотна идея, само дето някой бе заковал отвътре дупката с дъски.
— Май ще е най-добре да я занесем в храма — рече той.