Искаше да пробва със заплахи, но каза само:
— Нареждай се в колоната. И без номера. И на нас това ни харесва толкова, колкото и на теб.
Ето как отново попаднах във войската.
LV
Гарвана почака, почака, а после, разтревожен, закуцука да търси Чудака. Не откри ни следа от него. Дали не е скочил от ръба на земята.
Можеше да прекара часове в безплодно търсене, което щеше да изложи и него на риск, или да се прибере и да накара Мълчаливия и Боманц да го издирят по лесния начин.
Болката в глезена разбуди старата травма в хълбока, затова кривеше и двата си крака и се движеше пъргаво като осемдесетгодишен старец, болен от артрит. Не беше време за геройства.
Нямаше проблеми с влизането в храма, отиването до кулата и изкачването на покрива. Освен собственото му тяло. Някой наблюдаваше отгоре. Мълчаливия го покриваше по пътя със завеса от нежна избирателна слепота.
Още преди да е влязъл, го настигна Боманц.
— Къде е Чудака? Какво стана?
— Не знам. Изчезна. Какво ще кажеш да полекуваш малко този глезен, докато ти разправям? — Той се облегна на една стена и изпъна крак, а после занарежда каквото имаше за разказване.
Боманц ръгна, мушна и засука. Гарвана трепна.
— Не мога да направя много — рече той. — Само да премахна болката. Мълчалив? Ти разбираш повече от церене.
Мълчаливия спря да превежда на Глезанка и без всякакво въодушевление се залови с глезена. Боманц се суетеше наоколо и мърмореше:
— Трябва да си избера нещо негово, което е притежавал достатъчно дълго. — Мрън-мрън, той претършува оскъдния багаж на Чудака и изрови дневника му. — Това май ще свърши работа. — Той се завря в един ъгъл и се захвана да мънка и да мърда уши.
Мълчаливия не помогна на Гарвановия глезен повече от Боманц. Болката изчезна, но пак отказваше да се справя, когато Гарвана отпуснеше тежестта си върху него. В близките няколко дни нямаше да може да печели надбягвания.
Всички чакаха напрегнато Боманц да приключи. Никой не изказа всеобщия страх, че Чудака е заловен от войниците на Изгнание.
Най-сетне Боманц вдигна очи.
— Трябва ми картата на града.
Мълчаливия я взе от Глезанка. Боманц се въртя над нея около минута и накрая каза:
— Някъде в този район е.
— Това е откритото място, където ни спусна вятърния кит — обади се Гарвана.
— Точно така.
— Какво, по дяволите, търси там?
— Че откъде да знам? Сигурно е най-добре някой да отиде и да разбере. Ух, по дяволите! Много ми знае устата! — Глезанка го посочи, цъкна с език и намигна. Той бе избраният.
Гарвана затвори очи и се отпусна за няколко минути, остави напрежението и болката да се уталожат. После попита:
— Какво има в торбата?
Единият от братята Торква отвърна:
— Повече, пари, отколкото някога съм чувал някой да мъкне. В ъгъла е, ако искаш да я прегледаш.
— Не знам дали изпитвам чак пък такава амбиция. — Но се надигна. — Нищо ли няма, дето да ни върши работа?
— Да ти кажа, не помня някога намерени пари да не са ми свършили работа.
Това не звучеше особено обещаващо. Гарвана прерови торбата и се разочарова. Погледна Глезанка.
— Има ли нещо? — попита със знаци тя.
Той поклати глава, но й отвърна с жестове:
— Зеблото наистина доказва, че убиецът, а поради това и убитият, са били свързани с кражбата на клина. Тези неща са от Могилните земи. Някои от тези монети не са в обръщение никъде другаде от векове. Но Боманц вече ти го каза.
Тя кимна.
— Нищо ли не е могъл да използва, за да разбере къде се намира този човек, както разбра за Чудака?
Тя поклати глава. Изправи се и започна да крачи насам-натам, като от време на време спираше, за да погледне навън. След малко улови погледа на Мълчаливия и му нареди със знаци:
— Промъкни се долу и подслушай Изгнание. Внимателно. Не искам той да ни изпревари много.
Боманц се върна чак след полунощ.
— Къде се губиш? — нацупи се Гарвана. — Притеснихме се, че и теб ще изгубим!
— Не е толкова лесно да се оправиш там. Навсякъде обикалят патрули и се опитват да предотвратят следващото изригване. Тази вечер битки избухват тук-там. Изгнание е впрегнал Воала и Паяжината да вършат черната работа — да залавят магьосници и всякакви, дошли тук, за да докопат клина. Което вълнува всички тази вечер. Трепетите за бъдещето са подсигурени от холерата, която вече е плъзнала навсякъде.