Всички го изгледаха сърдито.
— Ами Чудака? — тросна се Гарвана. — Говори по същество, старче.
Боманц се усмихна, но в усмивката му нямаше веселие.
— Върнал се е във войската.
— Какво?
Глезанка започна бързо да прави знаци на Гарвана.
— Тя е права — рече Гарвана. — Стига си се мотал, разказвай.
— Построили са лагер на онова открито място. Опасан с ограда. И хващат всички мъже между петнайсет и трийсет и пет години, които докопат. Зорлем ги натикват вътре — викат му Бригада на Силите за отбрана на Веслоград. Сигурно ги обучават по малко, за да ги пратят на смърт при атака, но според мен основната причина е, че Изгнание иска най-опасната част на населението да бъде прибрана на топло, та да не причинява повече неприятности на сивчовците.
— Как ще го измъкнем? — попита Глезанка.
— Не знам дали ще успеем. Може да му се наложи сам да се спасява. — Спря всички, преди да са успели да му скочат. — Опитах се. Отидох на портата и разказах на стражите една дълга сълзлива история — как били прибрали единствения ми внук, дето ме е хранил. Докато все още се държаха любезно, ми казаха, че оттам никой нямало да излезе, пък и без това не помнели да са прибрали момче на име филодендрон Чудака. Според мен щяха да го запомнят.
— Практически той е дезертьор, макар и единственият оцелял от Стражата. Сигурно не им е казал истинското си име.
— Усетих се още докато разговарях с тях, затова се отказах, преди съвсем да съм ги ядосал. Държаха се доста разумно, като се има предвид, че цял ден са им досаждали хора.
Всички погледнаха Глезанка. Тя обясни със знаци:
— Засега ще го оставим там. Така той е в по-голяма безопасност от нас тук. Ако възникне отчаяна нужда да се свържем с него, разполагаме със средствата. Сега си имаме други грижи. Предлагам да им обърнем внимание. Времето бяга. Както и хората.
LVI
Когато Смедс не дойде, Дъртия рибок отначало се разтревожи, а после се уплаши. Смедс се беше погрижил за проблема, който представляваше за тях живия Тули Стал, но какво щяха да правят с неприятностите около мъртвеца Тули Стал? Трупът беше у сивите. Ако го разпознаеха, колко ли време им трябваше, за да разберат с кого се е движил Тули?
Недостатъчно. Смедс бе спечелил малко време, но песъчинките в пясъчния часовник падаха ли падаха. Продължаваха да падат и труповете.
Това й беше бедата на цялата тази работа. Те постоянно отбиваха неизбежното, но винаги след това полето се стесняваше. А цената да го държат настрана стремително нарастваше, цената на провала пък ставаше все по-ужасна, а отплатата никога не бе изглеждала по-привлекателна.
Не чувстваше никакви угризения заради Тули Стал. Тули си го просеше. Цяло чудо беше, че оживя досега. Но Тими Локан много го притесняваше. От четиримата Тими най-малко заслужаваше такъв противен край.
Тъкмо бе готов да зареже Смедс и да се скрие отново сред развалините, когато чу как сивите подбират всички граждани на годна за войската възраст, които сварят.
Интуицията му подсказа какво се е случило. Сега Смедс беше войник.
Което изглеждаше може би най-безопасното място, на което можеше да попадне. Ако бе проявил достатъчно разум да им каже фалшиво име.
Умно си беше момчето.
Дъртия рибок се упъти към руините, за да се скрие далеч от очите на ловците, и по пътя го осени вдъхновение. Защо самият той не се скрие така, че да е пред очите на всички? Биха се запънали малко заради възрастта му, но щяха да го вземат. И това би било страхотно препятствие пред задаващите се лишения на обсадата. Войниците, та дори и доброволците, ги хранеха по-добре от хората, криещи се по рухнали мазета. А магьосниците, които управляваха Веслоград, щяха да защитават от холерата своите войници по-прилежно, отколкото народонаселението.
Той се запъти към лагера, построен от сивите на възвишението.
Мина точно както очакваше. Взеха го, след като се поопънаха малко, и го провериха набързо за признаци на холера. Представи им се като Форто Рейбас, което бе майтап и със самия него, и със сивите. Това му беше кръщелното име, но от две поколения насам никой не го бе наричал така.
LVII
Въпреки че черните конници постоянно вкарваха Хромия в яростен гняв с техните номера, капани и протакане, те почти не използваха магия. Той не разбираше каква игра играят и това го тревожеше, макар да не го признаваше дори пред себе си. Беше уверен, че грубата сила ще го крепи, вярваше, че вече няма друг на света, който би могъл да се мери с него по сила.