Друг съсед се обади:
— Дразниш ги, но тактиката ти не е от най-великите. Трябва да си понапрегнеш и мозъка.
Това беше Сай Зеления. Вече почти се бе утвърдил за лидер на палатката. Всички смятаха, че Зеления не е истинското му име. Някак си не му отиваше. Всички смятаха, че и преди е бил в армията — справяше се с всички военни глупости, все едно е роден за тях, и винаги ти обясняваше как да си улесниш задачата, ако те интересува. Момчетата го харесваха и най-често се вслушваха в съветите му.
Смедс не бързаше с преценките. Струваше му се, че този човек се чувства твърде като у дома си. Можеше да е шпионин. Или пък дезертьор, подбран от сивчовците. Смедс си знаеше, че поне тук, във Веслоград, дезертьор, прекарал дълго време във войската, най-вероятно бе служил в Стражата в Могилните земи.
— Приемам предложения, Сай. Но няма да се огъна.
— Погледни какво става, Кен. Първоначално се захванаха с теб, за да ни покажат какво може да ни се случи, ако не слушаме. Ти толкова лесно се поддаваш на провокация, че те не те оставят намира.
— Пак и пак. Днес сигурно също. Но въпреки това няма да се огъна.
— Успокой се. Ти си прав. Всичко това прехвърли разумната мярка. Но всеки път, когато видиш червено, ти нападаш капрал Роял.
— Само защото не мога да докопам сержанта.
— Но сержантът и капралът са що-годе прилични хора, които просто се опитват да си вършат работата, макар и да им се струва безсмислена и безнадеждна. Истинският ти проблем е Кеди. Кеди изчаква, докато те са на косъм да те овладеят, а после скача и те пребива с ритници.
Неколцина от мъжете се съгласиха.
— Кеди върти останалите — обади се един.
— И освен ако не те убие, нищо не го застрашава — додаде Зеления.
На Смедс никак не му се говореше за това. Но за Кеди вероятно бяха прави.
— Е, и?
— Ако трябва да захапваш някого, заяждай се с Кеди. Той е коренът на злото. Точно той иска да ти причини вреда. Накарай го да си плати. И се опитай да обуздаеш нрава си. Ако трябва да избухваш, добре — но когато си прав, не просто защото не ти харесва как се развиват нещата. Никой от нас не ще да е тук. Но ако запазим разсъдъка си, може би всичките ще успеем да се измъкнем.
На Смедс му идеше да избухне на мига, но се сдържа, главно защото беше против здравия разум и щеше да му струва досега спечеленото уважение.
Много се тревожеше за Смедс Стал. Смедс Стал придобиваше навика да се увлича. Наистина трябваше да се владее повече. Иначе щеше да свърши като Тули.
Зачуди се дали това не е влиянието на клина.
Решението му да се държи както трябва получи леко насърчение по време на сутрешната проверка.
Съдбата му се усмихваше лъчезарно. В палатката отляво станаха по-рано и той чу капралът там да реве:
— Локан, Тими!
Затова бе подготвен, когато капрал Роял се опита да пробута същия номер. Когато той се провикна „Стал, Смедс“, истинският Смедс само се огледа тъпо като всички останали и не понечи да отговори.
Напредваха. Вече знаеха имената.
Един час по-късно преживя нов удар. Газеха в калта по време на строева. Неговият взвод се размина насрещно с друг и там, в най-крайната редица, се кипреше Дъртия рибок.
Дъртия рибок му намигна и припна, за да влезе в крачка.
LX
Наблюдението над Изгнание стана постоянна задача на Мълчаливия. И вече май започваше да се отплаща. Когато се промъкна вътре, той бе развълнуван.
Започна да прави знаци:
— Издириха имената на трима мъже, в чиято компания убитият се е движил редовно. Тими Локан, Смедс Стал и Дъртия рибок.
— Рибок ли? — попита Гарвана на глас.
— Да — заръкомаха Мълчаливия. — Описанието бе неясно, но би могъл да е човекът, който те преби.
— Дъртия рибок?
Мълчаливия се подсмихна лукаво, но продължи:
— Били са проследени до един хан, известен като „Череп с кръстосани кости“, който сега е изоставен и там живеят незаконно настанили се хора. Но един капрал от Нощната стража бил разквартируван там до нощта на бунтовете. Търсят го. Смятат, че той може да ги разпознае. Според Изгнание са много близо до успеха. Той вдига на крак всичките си ресурси. Освен това утре очакват да пристигне Хромия.
Глезанка се развълнува. Изглеждаше така, сякаш се бе натъкнала на неочакван отговор. Тя плесна с ръце, за да привлече вниманието им.