При една такава разходка, точно когато Клод щеше да участва за първи път в състезанието „Чайковски“, Александър, който бе дошъл да го наставлява, а и като член на журито, го попита:
– Е, млади момко, работихме ли работихме по музикалното ти представяне. Сега нека те питам как стоят нещата с представянето ти на романтичния фронт?
Клод, смутен, неотзивчив, ритна едно камъче по пътечката.
– Е, хайде, хайде – настоя Александър. – Сигурен съм, че младите дами те преследват. Ти си ужасно красив, абсолютен чаровник.
– Не се интересувам чак толкова от момичета – отвърна Клод сериозно, – освен ако не свиря с тях, разбира се. Искам да кажа, че много харесвам момичетата, но мама казва, че трябва да се концентрирам върху челото, и смята, че съм твърде зает, за да излизам с тях.
– Тъй ли говори? – попита Александър и по лицето му се разля усмивка. – Ти не си вече дете, знаеш ли. На твоята възраст аз живеех сам в Ню Йорк и правех любов толкова често, колкото успявах да вкарам някое момиче в леглото си.
– Мисля, че родителите ми не биха одобрили това, ако го знаеха, г-н Фелдмън – усмихна се Клод. – Затова не трябва да го споменаваме пред тях.
– Какво друго казва майка ти по въпроса?
– О, тя категорично смята, че за всеки мъж има правилната жена и аз ще го разбера, когато открия своята. Твърди също, че човек трябва да се пази за тази специална жена, че бракът е нещо свещено и след като веднъж се ожениш, трябва да бъдеш верен.
Александър избухна в гръмък смях. Клод се почувства обиден и объркан.
– Защо се смеете, г-н Фелдмън?
Александър изведнъж спря, обърна се да го погледне и изучавайки лицето му, смени изцяло позицията си.
– Не се смея, защото майка ти не е права, разбира се. А просто защото това е толкова очарователно старомодно.
– А вие какво мислите? – Клод го изгледа изпитателно.
Двамата продължиха да вървят. Над езерото се събираха облаци.
– Мисля, че когато човек е млад и изпълнен с енергия и желания, той трябва да им се наслаждава, да се наслаждава на тялото и на удоволствието, без да жертва прекомерно много от времето си за работа. Че трябва да събере опит и после да се върне към музиката, да занесе целия този опит обратно в музиката. Но тя трябва да е центърът на живота му.
– Тогава защо изобщо да се жени? – попита Клод. – А да не продължи просто да събира опит, както го наричате вие.
– Защото рано или късно ще поискаш да не си сам. Ще поискаш някой да се грижи за теб.
– С музиката човек никога не остава сам, г-н Фелдмън. Вие със сигурност вярвате в това.
– Да, но музиката не вечеря с теб, нито те слуша или пък прави семейство, а това също е важна част от живота.
– Мисля, че няма да се оженя – обяви Клод замислено. – За всички неща, които споменахме, си имам майка ми и баща ми, а и ми допада идеята да запазя свободата си.
– Това чувство ще продължи, докато не срещнеш правилната жена, както казва майка ти, и не поискаш да я задържиш. Тогава ще се ожениш. Но първо се наслади на всички удоволствия на младостта.
Уилям Розен живееше в нов жилищен комплекс в Челси, в задната част на сградата. Студиото му, с изглед на запад, имаше допълнителна звукоизолация, която му позволяваше да свири, без да безпокои съседите си. Той посрещна топло Клод на вратата и му каза, че жена му и децата са излезли навън за следобеда, за да могат двамата да репетират на спокойствие. Розен, един доста търсен пианист, беше дългуч с червеникав перчем и брадичка ала Ван Дайк. Първо си беше изградил репутация като акомпаниращ пианист, а после се бе впуснал в соло кариера. Беше с десет години по-стар от Клод и му правеше услуга. В Ню Йорк името му пълнеше концертна зала с нормална големина и давайки зелена улица на Розел, той му гарантираше специално внимание за дебютния му концерт.
Тъй като досега двамата бяха свирили заедно само два пъти, в Германия, наясно бяха, че имат доста работа, за да подготвят сонатите на Брамс – особено втората. Соната в ми минор, опус 38, бе позната и на двамата, а щяха да свирят и Соната за цигулка № 1 в сол мажор, опус 78, аранжирана за чело и пиано. Но третата пиеса, втората Соната за пиано и виолончело във фа мажор, опус 99, представляваше сериозно музикално предизвикателство. Бяха я обсъждали предната вечер.