– Прочетох отлична рецензия за концерта ти в „Таймс“ днес следобед – поздравления. Сигурно си развълнуван и удовлетворен.
– Да, толкова по-хубаво е от това да си унизен. Особено когато искаш да впечатлиш една красива и опитна жена – той се усмихна и на дясната му буза се появи трапчинка. – Ако рецензията беше лоша, тогава щях да седя тук и да се чудя дали изобщо ще дойдеш тази вечер.
– Прости ми. Нямаше таксита.
Сервитьорът донесе питието й. Клод вдигна тост в нейна чест.
– Много съм щастлив, че дойде да ме чуеш как свиря, при това с толкова кратко предупреждение. Как бих искал да мога да ти върна този жест. Чувал съм, че ти си най-изявеният талант на своето поколение.
За миг тя се раздразни. Нима той намекваше, че нищожната разлика от три години помежду им ги пращаше в различни поколения? Остави го без забележка.
– И като си се отказала да свириш – побърза да добави той, – си проправила пътя за нас, по-нищожните смъртни, да се бием за твоята титла.
А, рече си тя, забелязва нещата.
– Да, интересно е да гледаш как се оформят легендите, независимо от липсата на доказателства. Репутацията ми се повиши чак след като се отказах. Забавно е, но не е нещо, което приемам сериозно.
Клод хвана ръката й.
– Няма да те питам защо си спряла изявите си, тъй като още не те познавам достатъчно добре, но се надявам да те опозная повече съвсем скоро и тогава ще те помоля да ми разкажеш. Баща ти сигурно е бил отчаян. Той толкова се гордееше с теб.
Тя се разсмя.
– О, да, правеше фасони и ми опяваше. Твърдеше, че е ужасно разочарован от мен и си е губил времето да ме учи. Но в него имаше и спортна завист, знаеш ли? Много противоречив човек.
Клод, объркан, я попита какво има предвид. Мариана се засмя и каза:
– Хайде да бъдем несериозни тази вечер.
Сервитьорът се появи и те си поръчаха по още едно питие, после предястия: Мариана избра пушена сьомга, а Клод – охлюви. Той поиска листа с вината и приближи стола си до нея, за да го разгледат заедно.
– Парфюмът ти е прекрасен – обади се той и затъкна зад ухото й един паднал кичур коса, който се спускаше към врата й.
– Трябва да ми кажеш какъв е, за да мога винаги да ти го нося.
Флиртуваше с нея и това й доставяше удоволствие, но в този момент си спомни за Антон. Той й беше дал същото обещание.
Двамата отпиха от чашите си и Клод попита:
– Изобщо докосваш ли виолончелото?
– Разбира се. Тъкмо тази сутрин отидох в „Баум и Фернан“, за да посвиря за последен път на Лебеда.
Клод с изненада отбеляза:
– Но аз бях там следобед! Можехме да идем заедно...
– Казаха ли ти, че съм ходила?
Той поклати глава.
– И защо за последен път, Мариана? Знаеш, че винаги ще споделям инструмента с теб. Сега сме свързани завинаги чрез Лебеда. Той щеше да е твой, ако бе продължила да свириш. Такова е било винаги намерението на баща ти, доколкото разбирам.
– Може би – хладно отвърна тя. – Всъщност аз знаех съвсем малко за намеренията на баща ми, както и за живота му. Той притежаваше огромен чар, мистериозен и противоречив.
Клод остана замислен.
– Може би това е в природата на големите артисти...
– Кое?
– Тази мистериозност, личният периметър – фокусирането върху собственото изкуство, което прави артиста недостъпен.
– Може би. А може просто да е бил едно манипулативно, егоистично копеле, което е искало да контролира всичко и всички. Това също ли влиза в природата на големия артист? – Тя се надяваше с това да го шокира.
Клод се усмихна самосъжалително.
– Е, ако случаят е такъв, аз винаги ще си остана и в най-добрия случай само посредствен артист.
С течение на вечерята Мариана постопли отношението си към него. Имаха за толкова много неща да говорят. Тя му предложи малко от пушената си сьомга, а той й даваше охлюви, издърпваше ги от потъналите им в масло черупки и ги поднасяше към устата й. Сервитьорът им наля Pouilly Fuisse. Обсъдиха вечерята на г-жа Либи от предишната вечер, колекцията й от произведения на изкуството, самомнителността на старата дама и очарованието на Зина Падрова.
– Знаеш ли, доста странно – довери й Клод, – майка ми плака, докато разговаряше с Падрова на вечерята. Никога не съм я виждал да плаче пред хора.
– Чудиш се какво я е разтърсило така?