Преди да си изпият чая, пристигнаха десетина къртици — току-що събудени, доста сънливи и не особено доволни. Ала щом разбраха каква е работата, включиха се с желание. Дори фавните взеха да помагат — отнасяха пръстта в малки колички. Катеричките пък подскачаха напред-назад от вълнение, макар Джил така и да не разбра какво точно си въобразяваха, че правят. Мечките и бухалите се задоволиха с даване на съвети и не спряха да питат децата дали не биха предпочели да се приберат в пещерата (където Джил бе видяла запаления огън), за да се стоплят и да вечерят. Но те не можеха да го сторят, преди да видят приятелите си на свобода.
В нашия свят никой не може да изпълнява такава задача както джуджетата и Говорещите къртици от Нарния, само дето те не смятаха това за работа. Обичат да копаят. Затова не мина много време и отвориха голяма черна дупка в склона. На лунната светлина от тази дупка първо се показа дългокраката фигура на Блатния мърморец (гледката щеше да бъде страховита, ако наблюдаващите не знаеха кого да очакват), а след него, повел двата коня, самият принц Рилиан.
При появата на Глъм отвсякъде се разнесоха викове:
— Та това е Блатен мърморец… Това е старият Глъм… Глъм от източните блата… Къде се губиш? Бяха изпратили спасителни отряди да те търсят… Лорд Тръмпкин е разлепил обяви… Има предложена награда!
Внезапно обаче всички възгласи стихнаха. Настана гробна тишина, както когато директорът влезе в шумна ученическа спалня в общежитие. Сега видяха принца.
Никой не се усъмни нито за миг, че не е той. Много от животните и дриадите, от джуджетата и фавните го помнеха още от дните, преди да бъде омагьосан. Имаше и по-възрастни, които помнеха как е изглеждал баща му крал Каспиан като млад и откриха приликата. Но според мен и без друго щяха да го познаят. Макар и блед от дългото пленничество в Долната земя, облечен в черно, прашен, разрошен и изморен, в лицето и в походката му имаше нещо, което не можеше да се сбърка. То е изписано на лицето на всички нарнийски крале, които управляват по волята на Аслан и седят на трона на Питър Върховния крал в Каир Паравел. Моментално всички свалиха шапки и коленичиха. Миг по-късно избухнаха викове на радост. Насъбралите се крещяха, подскачаха и се въртяха. Стискаха си ръцете, целуваха се и се прегръщаха. Очите на Джил плувнаха в сълзи — тяхното пътешествие си струваше понесените страдания.
— Ваше височество, заповядайте — проговори най-старото джудже. — В пещерата ей там има някакво подобие на вечеря, приготвена за края на Снежния танц…
— С удоволствие — прекъсна го принцът. — Никой принц, рицар, благородник или мечка досега не е бил гладен като нас, четиримата странници.
Тълпата животни започна да се придвижва към пещерата между дърветата. Джил чу как Глъм отговаряше на тези, които го притискаха отвсякъде:
— Не, не… моята история може да почака. Не ми се е случило нищо, което да заслужава да бъде разказано. Това, което искам, е да чуя новините. Не се опитвайте да ги прикривате. Искам да чуя всичко наведнъж. Разбил ли се е корабът на краля? Имало ли е горски пожари? Някакви войни на границата с Калормен? Няма да се учудя, ако са ни нападнали и дракони.
При което всички се разсмяха с глас и рекоха:
— Същински Блатен мърморец, и то типичен!
Двете деца бяха почти припаднали от глад и умора, но в пещерата бе топло и самият й вид ги ободри. Огънят играеше по стените, шкафовете, чашите, чиниите и върху гладкия каменен под точно като в кухня на село. Още вечерята не бе привършила, когато те заспаха непробудно. И докато спяха, принц Рилиан разказваше цялото приключение на по-старите и мъдри животни и джуджета. Всички разбраха как злата Вещица (несъмнено като онази Бяла вещица, установила Великата зима в Нарния преди много, много години) е скроила план да убие първо майката на Рилиан, а после да омагьоса самия принц. Тя прокопала прохода точно под Нарния с намерение да излезе и да управлява страната чрез Рилиан. Той обаче изобщо не подозирал, че страната, чийто крал тя смятала да го направи (крал само на думи, а всъщност неин роб), е неговата родина. А от разказите на децата разбраха, че тя е била в заговор с опасните великани от Харфанг. Тогава най-старото джудже каза:
— Поуката от всичко разказано, Ваше височество, е, че вещиците от севера винаги имат едни и същи намерения, но във всяка епоха използват различни начини за постигането им.