Размениха си нещо безмълвно с очи и Пъг каза:
— Смятам, че ще се възстанови. Катала остана при него. Брат Доминик много помогна с опита си в церителството. Но Роджън е много стар, Гамина, и ако не оцелее, трябва да го приемеш и да бъдеш силна.
Гамина се просълзи, но кимна разбиращо. Пъг поздрави Мийчъм, седна и пак се бърна към детето.
— Гамина, ти можеш много да ни помогнеш. Искаш ли?
„Как?“
— Това, което се случи днес, не се е случвало досега, доколкото знам. Трябва да разбера защо толкова се уплаши за Роджън. — Нещо в поведението на Пъг издаваше дълбока тревога. Той я прикриваше добре, за да не стресне детето, но на Кълган не му убягна.
Гамина го погледна уплашено. Размениха си нещо безмълвно и Пъг каза:
— Каквото и да е било, може да ни помогне да спасим живота на Роджън. Тук е намесено нещо непонятно за нас. Трябва да ни кажеш за него.
Гамина прехапа устни и Гардан се порази от храбростта на крехкото дете. От малкото, което беше чул дотук за съдбата му, трябваше да е преживяло ужасни дни. Това, че беше отраснало в подозрителен и враждебен свят и че всички тези мисли за него ги беше чувало непрекъснато, сигурно го беше довеждало до ръба на лудостта. Да се довери сега на почти непознати хора беше истински героизъм. Добротата и обичта на Роджън сигурно бяха безгранични, за да й помогне да устои на тази нараняваща крехката й душица болка. Гардан си помисли, че ако някой изобщо заслужава титлата „светец“, с която понякога храмовете удостояваха своите герои и мъченици, то това трябваше да е Роджън.
Пъг и Гамина отново потънаха в мълчалив разговор. Накрая Пъг каза:
— Говори така, че да могат да чуят всички. Дете, всички тези хора тук са твои приятели и те трябва да чуят разказа ти, за да предпазят Роджън и други хора от нови страдания.
Гамина кимна и всички чуха в главите си: „Аз бях с Роджън.“
— Какво значи това?
„Когато той се… вгледа с вътрешния си взор, отпътувах с него.“
— Как е възможно това? — попита Кълган.
„Понякога, когато някой си мисли неща или ги вижда, аз също мога да виждам това, което вижда или прави. Трудно е, когато мисълта им не е към мен. Най-добре го правя с Роджън. Видях в ума си това, което видя той.“
— Да не искаш да кажеш, че можеш да виждаш провиденията на Роджън? — попита Кълган.
Детето кимна.
— А сънищата му?
„Понякога.“
Кълган нежно я притисна до гърдите си.
— Какво чудесно дете! Две чудеса в един ден! Благодаря ти, милото ми.
Гамина се усмихна и личицето й за пръв път през този ден грейна от щастие. Пъг изгледа магьосника озадачено и Кълган каза:
— Синът ти може да говори с животните. — Пъг зяпна, а старият магьосник продължи: — Но не това е важното в момента. Гамина, какво толкова видя Роджън, че го нарани така?
Гамина се разтрепера и Кълган я сгуши до гърдите си. „Беше лошо. Той видя град в пламъци и хората в него, наранявани от жестоки същества.“
— Знаеш ли кой е градът? — попита Пъг. — Виждали ли сте наяве това място с Роджън?
Гамина полати глава. „Не. Беше просто град.“
— И друго какво? — попита тихо Пъг.
Момичето потръпна. „Той… видя нещо… човек?… — Последва силно объркване, сякаш умът на детето се бореше с понятия, които не разбираше напълно. — Човекът?… видя Роджън.“
Доминик удивено промълви:
— Но как може нещо във видение да види виждащия? Видението е пророческа картина на това, което е възможно да се случи. Що за същество би могло да усети магическия сплит през времето и вероятността?
— Гамина, какво направи този „човек“ на Роджън? — попита Пъг.
„То ли? Той? Посегна и го нарани. Той… Каза едни думи.“ В този миг в стаята влезе Катала и детето вдигна глава и я погледна.
— Заспа дълбоко — каза Катала. — Мисля, че ще се възстанови. — Жената пристъпи зад стола на Кълган, пресегна се и хвана Гамина за брадичката. — Ти също трябва да поспиш, детето ми.
— След малко — каза Пъг. Катала почувства, че мъжът й е загрижен за нещо съдбовно, и кимна разбиращо. — Малко преди да припадне, Роджън изрече една дума. За мен е важно да разбера къде е чул той тази дума. Смятам, че е чул онова нещо, „лошия човек“, да изрича тази дума във видението. Можеш ли да си спомниш думите, Гамина?
Детето склони глава на гърдите на Кълган и кимна плахо — явно споменът го плашеше.
— Кажи ни — подкани я Пъг.
„Не. Но мога да ви го покажа.“
— Как? — попита Пъг.
„Мога да покажа онова, което видя Роджън.“
— На всички нас? — възкликна Кълган и Гамина кимна. После крехкото момиченце се изправи в скута на Кълган и си пое дълбоко дъх, сякаш да събере сили. Притвори очи и ги отведе в някакво тъмно място.