— Да не си губим времето с това, Кълган — прекъсна го Пъг. — Длъжни сме да приемем допускането, че това, с което трябва да се преборим, е от Келеуан, и да действаме съобразно с него, защото то поне ни предлага някакъв възможен подход. Ако Мурмандамус е просто някакъв появил се от само себе си вещерски крал, който най-случайно се оказва, че говори на древен цурански, с това можем да се справим. Но ако си имаме работа с някоя тъмна сила, нахлула от Келеуан… с това предположение трябва да се заемем.
Кълган въздъхна шумно и припали загасналата си лула.
— Ще ми се да разполагахме с повече време и да имахме по-ясна представа как да се действа. Ще ми се да можехме да изследваме една или друга страна на това явление без риск. Стотици неща ми се искат, но най-много ми се иска да разполагахме поне с един труд, написан от благонадежден свидетел на това нещо.
— Има едно място, където подобен труд може да съществува.
— Къде? — попита Домйник. — С радост бих придружил теб или някой друг до такова място, независимо от риска.
Кълган се изсмя горчиво.
— Едва ли ще е възможно, добри ми отче. Бившият ми ученик има предвид място на друг свят. — Магьосникът изгледа Пъг в очите. — Говориш за библиотеката на Конгрегацията, нали?
— Конгрегацията? — възкликна Касуми.
Пъг забеляза, че Катала се вкочани.
— Там може да се намерят отговорите, които биха ни помогнали за предстоящата битка — рече той.
Без да вдига очи от везмото, Катала заговори сдържано:
— Хубаво е, че разломът е затворен и не може да се отвори, освен по някаква случайност. Сигурно вече са те осъдили на смърт. Не забравяй, че правата ти на Велик вече бяха поставени под въпрос още преди нападението срещу императора. Нима някой може да се съмнява, че вече си обявен извън закона? Не, добре е все пак, че няма начин да се върнеш там.
— Има начин — отвърна Пъг.
Очите на Катала изведнъж блеснаха и тя го изгледа твърдо.
— Не! Ти не можеш да се върнеш!
— Как е възможно да има път за там? — попита Кълган.
— Преди да получа черния халат, бях подложен на последно изпитание — обясни Пъг. — Когато застанах на Кулата на изпитанието, ме споходи видение от времето на Странстващата — скитаща в пространството звезда, която застрашаваше Келеуан. Този, който в последния момент се намеси, за да спаси планетата, беше Макрос. Макрос отново се появи на Келеуан в деня, в който едва не сринах до основи Имперската арена. През цялото време беше очевидно, но едва тази седмица успях да го проумея.
— Макрос е могъл да пътува между двата свята по свое желание! — възкликна Кълган. — Могъл е да отваря контролирани от него разломи?
— И аз го открих. В една от книгите му има изрични и ясни указания.
— Не можеш да отидеш там! — прошепна Катала. Пъг се пресегна и хвана ръцете й. Бяха ледени.
— Трябва. — После се обърна към Кълган и Доминик. — Разполагам с възможността да отида в Конгрегацията и съм длъжен да я използвам. В противен случай, ако Мурмандамус е слуга на някаква тъмна сила от Келеуан или само средство за отвличане, докато тази сила не се изяви сама, то ние ще изгубим безнадеждно. Щом търсим начин да се справим с нея, първо трябва да разберем същността й, да открием същинската й природа, а за да направим това, трябва да отида на Келеуан. — Погледна Катала, после Касуми. — Ще се върна в Цурануани.
Всички се бяха смълчали. Пръв заговори Мийчъм.
— Ами добре. Кога тръгваме?
— Да тръгваме ли? Трябва да замина сам.
— Не можеш да заминеш сам — рече едрият волник, сякаш това бе най-абсурдното нещо, което бе чувал. — Питам, кога тръгваме?
Пъг вдигна очи към Мийчъм.
— Ти не говориш езика. И си много висок за цуранин.
— Ще бъда робът ти. Там има много мидкемийски роби, казвал си го неведнъж. — Тонът му показваше, че за него спорът е приключил. Мъжът погледна Катала и Кълган и добави: — Мира няма да има тук, ако нещо ти се случи.
Уилям и Гамина се приближиха до тях.
— Тате, моля те, вземи Мийчъм с теб — каза синът му. „Моля ви.“
Пъг примирено вдигна ръце.
— Е, добре. Ще им спретнем една гатанка.
— Така е малко по-добре, но да не се приема като одобрение — рече Кълган.
— Възражението ти се приема за сведение.
— След като спорът приключи, аз също бих искал да замина с теб — заяви Доминик.
— Ти го предложи още преди да знаеш къде ще замина. За един мидкемиец все някак ще се погрижа, но двама ще ми станете много.
— Ще има полза и от мен — отвърна Доминик. — Владея церителското изкуство, а и на мен не са ми чужди някои чародейства. А и ръката ми е здрава и мога да въртя боздугана.