— Но Галайн каза, че това място е на валхеру — промълви Арута.
— Според мен и той е прав, но и Джими е прав — намеси се Мартин. — Помниш ли какво ми разказа за измъкването на Томас от пещерата на валхеру малко преди войната? — Арута кимна. — Това място прилича много на онова.
— Запалете факел — каза Арута.
Роалд изпълни заповедта му и обиколиха стените на пещерата.
— Някой да забелязва, че подът е прекалено плосък за естествена кухина? — попита Лаури.
— А стените са твърде прави — добави Роалд.
Бару се огледа.
— В бързината така и не го огледахме добре. Не е естествено. Момчето е право. Сградата горе е капан.
— Тази система от пещери е имала над две хиляди години време да се изглади — каза Мартин. — Дъждът се спуска тук всяка година през цепнатината над нас, както и разливите от езерото горе. Влагата е изгладила повечето от онова, което е било изсечено по стените. — Ръката му поглади смътните издатини по камъка. — Но не всичко. — Той им посочи някаква фигура по стените, загубила ясните си очертания от вековете ерозия.
— Затова сънувахме древните сънища за безнадеждност — каза Бару.
— Долу обаче има още няколко тунела, които не сме огледали — подхвърли Джими.
Арута огледа спътниците си.
— Много добре. Ти води, Джими. Да се върнем в онази пещера, с многото тунели, после ще изберем някой от тях и ще видим къде води.
В третия тунел се натъкнаха на стълби, водещи надолу. По него излязоха в широк коридор, много древен, ако се съдеше по отлаганията по пода. Бару го огледа и каза:
— Крак не е стъпвал тук от векове.
Мартин потупа с пета по пода се съгласи:
— Това наистина се е трупало с векове.
Джими ги поведе под сводестия таван: по стените висяха почти разпаднали се от вековната ръжда скоби за факли. В дъното на коридора стигнаха до правилен отвор и Роалд огледа гигантските железни панти, превърнали се вече в буци ръжда, и каза:
— Това, което е минавало през тази врата, не е обичало да чака. Джими мина през отвора и се закова на място.
— Вижте!
Бяха се озовали пред нещо като голяма зала, със смътни следи от някогашно величие. По стените висяха жалки безцветни дрипи, навремето може би били гоблени или знамена. Факлите в ръцете им мятаха треперливи сенки наоколо и те имаха чувството, че древни спомени ще се разбудят всеки миг около тях след правечния си сън. Неща, които някога бяха имали ясна форма и предназначение, сега се въргаляха на жалки отломки из залата. Късове прогнило дърво, извито парче желязо, златно късче — все намеци за онова, което някога е било, без да разкриват заличената от времето истина. Единствената оцеляла вещ в цялата зала беше каменният трон върху подиума, всечен пред дясната стена. Мартин се приближи и леко докосна с пръсти древния камък.
— Някога тук е седял валхеру. Седалище на власт е било това. — Всички сякаш си спомниха отдавна забравен сън и усетиха колко чуждо и нелепо е за тях това място. Хилядолетия бяха отминали, а мощта на Господаря на дракона, обитавал тук, все още присъстваше. Вече нямаше грешка: бяха попаднали в сърцевината на нещо, останало от древната раса. Това бе източникът на сънищата на моределите за мощ и за безмерна власт, едно от местата, източници на сила по криволиците на Тъмната пътека.
— Малко е останало — промълви Роалд. — Но защо? Дали заради плячкаджии? Или Тъмното братство е отнесло всичко?
— Не мисля — каза Мартин. — Според това, което знам от древните сказания, това тук може да е оцеляло още от времената на Войните на хаоса. — Той посочи разрухата наоколо. — Сражавали са се на гърбовете на дракони. Предизвиквали са самите богове, поне според легендите. Малко свидетелства на тези битки са оцелели. Сигурно никога няма да научим истината.
Джими, който обикаляше из огромната зала и надничаше тук-там, се обади:
— Само дето тука нищо не расте.
— Добре де, тогава къде е сребротрънът? — попита с горчивина Арута. — Потърсихме навсякъде.
Всички се умълчаха. После Джими се обади пак:
— Не навсякъде. Търсихме около езерото и… — той махна широко с ръка — и под езерото. Но не сме търсили във езерото.
— В езерото? — възкликна Мартин.
— Калин и Галайн казаха, че растял много близо до езерото. Е, някой случайно да се е сетил да попита елфите дали наскоро не са валели проливни дъждове?