Някъде по залез слънце на втория ден първият кон рухна. Мартин бързо го довърши и каза:
— Аз ще потичам малко.
И тича близо три мили. Макар че изтощените коне се движеха по-бавно от обичайното, това все пак си беше впечатляващ подвиг. Известно време водеше Бару, после Галайн, но вече бяха на предела на силите си. Конете от галоп минаха в тръс. После се завлачиха едва-едва.
Придвижваха се мълчаливо в нощта, отброявайки наум всеки изминат разтег и всяка изтекла минута, която ги приближаваше към спасението, без да забравят, че немият моределски главатар със своите Черни кръвници е по петите им. Малко преди съмване стигнаха един кръстопът и Мартин каза:
— Тук ще им се наложи да се разделят: няма как да са сигурни дали не сме свили към Камен връх.
— Всички да слязат — нареди Арута. Слязоха и принцът каза:
— Мартин, поведи конете малко към Камен връх, а после ги пусни. Ще продължим пеш.
Мартин направи каквото му наредиха, а Бару изостана да заличи следите им. Час по-късно Мартин ги застигна и каза:
— Чух нещо отзад. Май ни настигат.
— Продължаваме към Елвандар — каза Арута. — Но се оглеждайте за подходяща позиция за отбрана.
Около час и половина продължиха така, къде с тичане, къде с препъване, докато не започнаха да чуват зад себе си преследвачите. Страхът им вля нови сили и отново ускориха ход. А после Арута изведнъж спря и посочи една скална издатина, висока почти до гърдите — почти съвършено естествено укрепление — и попита Галайн:
— Колко още остава до помощта?
— Вече сме близо до нашия лес — отвърна елфът. — Около час, най-много два.
Арута бързо му подаде вързопа със сребротръна и рече:
— Вземи Джими. Ние ще се задържим тук, докато се върнете. — Всички разбраха, че дава вързопа, за да не би елфите да не дойдат навреме. Поне Анита щеше да бъде спасена.
Джими седна на скалата и каза:
— Стига глупости. С мен ще стигне два пъти по-бавно. Предпочитам да се бия, отколкото да тичам. — След което седна на скалата и извади камата си.
Арута го погледна. Макар и изтощен, окървавен и съсипан от умората и загубата на кръв, Джими му се ухили. Принцът кимна и елфът хукна. Останалите се снишиха зад скалите, извадиха оръжията си и зачакаха.
Дълго време останаха притаени зад скалите — знаеха, че с всяка изтекла минута шансът им за избавление нараства. Едва ли не с всеки дъх усещаха как избавлението и гибелта бясно препускат към тях. Шансът този път повече от всичко друго щеше да предопредели дали ще се спасят. Ако Калин и воините му бяха до границите на леса и Галайн успееше да ги намери бързо, имаше надежда; ако не — надежда никаква. Тропотът на копитата на преследвачите им се усилваше. Всеки миг се точеше бавно, всяка секунда, след която можеха да ги открият, се тътреше с мъчителна мудност, чакането беше ужасяващо.
— Тичай, Галайн, тичай! — прошепна Лаури.
Гората остана смълчана сякаш цяла вечност. А след това, сред облаци прах и с тътен на копита, се появиха конници.
Най-отпред яздеше немият гигант Мурад с дузина Черни кръвници зад него. Зад тях идваха още моредели и хора. Мурад дръпна юздите и даде знак на другите да спрат.
— Сега я загазихме — изпъшка Джими. — Те са поне сто.
— Чак сто не са — каза Роалд. — Най-много тридесет.
— И те стигат — отбеляза Лаури.
— Все пак можем да ги задържим няколко минути — промълви Арута.
Всички знаеха, че е безнадеждно.
И изведнъж Бару се изправи и преди някой да успее да го спре, изрева нещо към моредела на език, който нито Джими, нито принцът или Мартин разбра. Лаури и Роалд само поклатиха глави.
Арута посегна да дръпне планинеца назад, но Лаури го спря и каза:
— Недей. Той предизвиква Мурад на личен двубои. Въпрос на чест.
— Той ще приеме ли?
Роалд сви рамене.
— Те са особена сган. Бил съм се с Тъмни братя. Някои от тях са жалки главорези. Но повечето държат на честта, на ритуала и прочие. Зависи на какви ще попадне. Ако тая сган са блатни воини от тресавищата край Ябон, просто ще му налетят вкупом. Но ако Мурад е повел Тъмни братя от дълбоките лесове, може да не им хареса, ако откаже. Ако иска да им докаже, че го крепят някакви магически сили, не може просто да се откаже и да загуби верността им. Но най-вече зависи как самият Мурад гледа на въпроса за честта.
— Какъвто и да е изходът, Бару ги обърка — отбеляза Мартин.
Арута огледа спрелите моредели. Мурад се взираше безстрастно в Бару.