— Добре дошъл в Елвардейн, Миламбер от Конгрегацията. Или предпочиташ Пъг Крудийски? Очаквахме те.
— Предпочитам Пъг — отвърна той почти шепнешком. Едва успя да се овладее, толкова слисан беше, че намира втората по древност раса на Мидкемия тук, сред тази невъзможна гора, дълбоко под ледовете на чужда планета. — Какво е това място? Кои сте вие и откъде знаете, че идвам тук?
— Ние знаем много неща, сине на Крудий. Ти си тук, защото ти предстои да се изправиш срещу най-великия ужас — окова, което наричате Врага. Ти си тук да се учиш. А ние — за да те учим.
— Но кои сте вие?
Елфът посочи една от гигантските платформи.
— Много неща имаш да учиш. Една година ще стоиш при нас, а когато си тръгнеш, ще си стигнал до сила и знание, за които досега си имал съвсем бледа представа. Без това учение не ще можеш да оцелееш в предстоящата битка. С него би могъл да спасиш два свята. — Елфът му кимна да пристъпи напред и застана до него. — Ние сме раса от рода на елфите, отдавна изчезнала от земята на Мидкемия. Най-старата раса от оня свят. Слугите на валхеру, ония, които човеците наричат Господари на дракона. Отдавна, много отдавна сме дошли тук и по причини, който тепърва ще научиш, сме предпочели да се поселим тук. Бдим дали същото, което те доведе при нас, няма да се върне. Готвим се за деня, в който ще видим връщането на Врага. Ние сме елдар.
Стъписан и удивен, Пъг пристъпи безмълвно в града близнак на Елвандар, в това приказно място под вековния лед, което елдарът бе нарекъл Елвардейн.
Арута крачеше по коридора рамо до рамо с Луам. Зад тях бързаха Волней, отец Натан и отец Тъли. Фанън, Гардан и Касуми, Джими и Мартин, Роалд и Доминик, Лаури и Карлайн ги следваха плътно. Принцът все още беше в оцапаното и омачкано пътно облекло, което бе носил на кораба от Крудий. Пътуването им оттам бе бързо и без премеждия.
Двамата стражи все още пазеха пред омагьосаната от Пъг врата. Арута им махна да я отворят. Когато се отвори, им даде знак да се отместят и с дръжката на сабята си счупи вълшебния печат, както му беше казал Пъг.
Принцът и двамата жреци забързаха към ложето на принцесата. Луам и Волней задържаха другите отвън. Натан отвори стъкленицата, съдържаща цера, приготвен от елфските Заклинатели и както му бяха казали, капна една капчица на устните на Анита. В първия миг не последва нищо, а след това устните на принцесата трепнаха, устата й се радвижи и тя облиза капчицата. Тъли и Арута я повдигнаха, а Натал вдигна стъкленицата над устата й и изля цялото съдържание.
Цветът по бузите на Анита започна да се възвръща. Арута коленичи пред нея. Миглите й изпърхаха и тя отвори очи, извърна леко глава и тихо промълви:
— Арута.
Посегна и го погали по бузата. Той хвана ръката й и я целуна. По лицето му се стичаха сълзи.
Луам и другите нахлуха в стаята. Отец Натан се надигна, а Тъли изрева:
— Вън! Тя трябва да си почине.
Луам се засмя с широка, щастлива усмивка.
— Чуйте го само! Тъли, аз все пак съм кралят.
— Могат да те направят и император на Кеш, крал на Квег и Воевода на Братството на Щита на Дала отгоре, все ми е тая — изръмжа Тъли. — За мен ти си оставаш един от некадърните ми ученици. Само една минута и всички навън. — Обърна се, но като на всички останали и неговите очи се бяха навлажнили.
Принцеса Анита огледа просълзените от щастие лица около себе си и промълви:
— Какво се е случило? — Понечи да се изправи в леглото, но присви очи от болка, после се усмихна смутено и повтори: — Арута, какво се е случило? Помня само, че се обръщах към теб на венчавката и…
— Ще ти обясня по-късно. Сега ще си починеш и скоро пак ще дойда при теб.
Тя се усмихна и скри с ръка прозявката си.
— Моля да ме извините. Но ми се спи. — Смъкна се на леглото и веднага заспа.
Тъли почна да ги пъди от стаята. Отвън в коридора Луам каза:
— Отче, кога ще можем да довършим венчавката?
— След няколко дни — отвърна Тъли. — Възстановителните сили на тази смес са феноменални.
— Две венчавки — каза Карлайн.
— Мислех да почакаме, докато поне се върнем в Риланон — плахо се обади Лаури.
— А, не — сряза го Карлайн. — Повече не рискувам.
— Е, ваша светлост — обърна се кралят към трубадура. — Струва ми се, че въпросът е решен.
— „Ваша светлост“?
Луам се засмя и махна весело с ръка.
— Разбира се. Тя не ти ли е казала? Няма да оставя сестра ми да се омъжи за прост човек. Провъзгласявам те за херцог на Саладор.
Лаури изглеждаше потресен.