Когато останеше сам, Арута често имаше навик да се отдава на мрачни размисли, но налагаше ли се да реши някакъв проблем, не спираше да се труди над него, да го щурмува и да го разчепква от всяка възможна страна. И сега той премисли десетки възможни подстъпи към решаването на задачата, преравяйки отново и отново всяко късче информация с което разполагаше. Най-накрая, след като отхвърли десетки възможности, разбра какво трябва да направи, взе една узряла ябълка от подноса пред себе си и ревна:
— Джими!
Хлапакът се събуди моментално. Годините, преживени в непрекъснат риск, го бяха приучили да спи леко. Арута хвърли ябълката към момчето и то скочи със смайваща бързина и я хвана само на два пръста от лицето си. И Арута разбра защо Джими се е прочул с прозвището „Ръчицата“.
— Какво? — попита момчето и захапа ябълката.
— Искам да отнесеш съобщение до главатаря си. — Джими спря да дъвче и се огледа невярващо. — Трябва да ми уредиш среща с Праведника.
Откъм Горчивото море отново бе придошла гъста мъгла и бе загърнала Крондор в непрогледната си пелена. Между няколкото все още работещи пивници бързо се движеха две фигури. Джими преведе Арута през Търговския квартал и скоро гледката около тях стана далеч по-неугледна — навлязоха в Бедняшкия квартал. Последва бърз завой по някаква странична уличка и от сенките като по магия изникнаха три силуета. Арута мълниеносно извади рапирата си, но Джими каза само:
— Ние сме поклонници и търсим водач.
— Поклонници, аз съм водачът ви — отвърна най-предният от тримата. — Кажи на приятеля си да прибере иглата, да не го зашием в някой чувал.
Дори да знаеха кой е Арута, тримата мъже не го показаха. Той бавно прибра оръжието в ножницата. Другите двама пристъпиха към тях — държаха черни превръзки за очите им.
— Това пък защо? — попита Арута.
— Така ще вървите по-нататък — отвърна първият. — Ако откажете, няма да продължите и една крачка.
Арута потисна раздразнението си и кимна. Успя да види как вързаха очите на Джими и само миг след това грубо вързаха и неговите. Арута преодоля подтика да смъкне превръзката и чу гласа на непознатия.
— Ще бъдете заведени на друго място, където ще ви поведат други. Възможно е да минете през много ръце преди да стигнете крайната точка, така че не се плашете, ако чуете непознати гласове. Аз самият не зная коя е целта на пътя ви, защото не трябва да зная. Също така не знам и кои сте, но ми е заповядано от много високопоставена особа да ви преведа бързо и да ви доставя невредими. Но внимавайте: ще рискувате много, ако се опитате да свалите превръзките. От този момент не ви е позволено да знаете къде сте. — Арута усети, че овързаха кръста му с някакво въже, и мъжът допълни: — Дръжте се здраво за въжето и не забавяйте крачка. Ще вървим бързо.
Без повече приказки дръпнаха принца и го поведоха в непрогледния мрак.
Почти цял час, или поне на Арута така му се стори, ги водеха — всъщност почти ги влачеха — из улиците на Крондор. Водачите се бяха сменяли поне три пъти, така че Арута нямаше никаква представа кого ще види, след като махнеха превръзката. Но накрая се изкачиха по някаква стълба. Няколко врати се отвориха и се затръшваха, после нечии силни ръце го натиснаха да седне. Най-сетне махнаха черния плат от очите му и той замига, зашеметен от светлината.
На масата пред него бяха подредени няколко запалени фенера с излъскани отразители, всичките извърнати към лицето му, така че ярката светлина да му попречи да види човека зад масата.
Арута погледна надясно и видя, че и Джими седи на едно столче като него. След дълга пауза нечий дълбок глас забоботи зад светилниците:
— Поздрави, принце на Крондор.
Арута примижа на светлината, но успя да различи само очертанията на говорещия зад яркия блясък.
— С Праведника ли имам честта да говоря?
Отговорът беше предшестван от дълга пауза.
— Задоволете се с това, че съм овластен да постигна споразумение, каквото може би търсите. Говоря с неговия глас.
Арута помисли малко и каза:
— Много добре. Търся съюз.
Зад блясъка се чу гърлен кикот.
— С какво може Праведника да помогне на принца на Крондор.