— Хванете го жив! — изрева принцът.
Моределът скоро се оказа единственият жив Козодой в помещението, притиснаха го до стената и го задържаха. Арута пристъпи пред него и тъмният елф прикова пълния си с омраза поглед в очите му. Остави се да го обезоръжат, след като и Арута прибра сабята си. Принцът никога досега не беше виждал жив моредел. Несъмнено бяха сродни с елфите, въпреки че елфите бяха по-светлокоси и светлооки. Както неведнъж бе отбелязвал Мартин, моределите бяха красива раса, макар и с тъмни души. Но когато един от войниците се наведе да опипа ботушите му за оръжие, съществото го изрита с коляно в лицето и скочи към Арута. Принцът едва успя да се сниши и да отбегне протегналите се към него дълги ръце. В следващия миг моределът рухна, пронизан в гърдите от сабята на Лаури, но в последен гърч посегна да се докопа до принца и пръстите му задращиха към крака му. Лаури изрита ръката му и я затисна с пета.
— Погледни ноктите му! Видя ли как лъснаха, когато хвърли оръжието?
Арута вдигна отпуснатата ръка и я огледа.
— Внимавай как я държиш — предупреди го Лаури. Арута забеляза игличките, набити под ноктите на Тъмния брат, всяка с черно петънце на върха. — Стар курвенски номер — поясни Лаури, — макар че трябва да разполагаш с доста злато и с добър приятел знахар, за да се сдобиеш с тях. Ако човек се опита да си иде, без да плати, или има навик да бие момичетата — едно леко одраскване и е свършен.
Арута изгледа трубадура.
— Длъжник съм ти.
— Банат да ни опази дано!
Арута и Гардан се обърнаха и видяха Джими, застанал пред един от убитите — русокос и добре облечен. Хлапакът се взираше невярващо в лицето му.
— Златистия — промълви той тихо.
— Познаваш ли го? — попита Арута.
— Беше Шегаджия — отвърна Джими. — Никога не бих го заподозрял.
— Никой ли не остана жив? — попита Арута ядосано. Беше заповядал да пленят колкото може повече живи.
Гардан, вече изслушал донесенията на хората си, отвърна:
— Ваше височество, в това мазе и стаите отгоре е имало всичко тридесет и пет наемници. Всички или са се сражавали така, че нашите войници не са имали друг избор, освен да ги убият, или са се самоубили. — Чернокожият подаде нещо на Арута. — Всички носеха ето това, ваше височество. — В шепата му лежеше абаносов козодой на златна верижка.
Изведнъж настъпи внезапна тишина. Не че хората престанаха да се движат, но все едно че нещо им се причу и за миг се бяха спрели, за да се вслушат, макар да нямаше никакъв звук. После отекна някакъв странен гробовен тътен и сякаш нечие вселяващо безнадеждност присъствие изпълни подземието, и душата на Арута и на всички останали се изпълни със суеверен ужас. Мраз прониза притихналото мазе. Арута усети как космите по врата му настръхнаха и го изпълни древен, първичен страх. Нещо чуждо, не от този свят беше нахлуло в мазето, някакво невидимо, но осезаемо зло. Един от войниците извика:
— Ваше височество, този май е жив. Мърда! — Прозвуча почти доволно, че може да зарадва принца. После се чу и от друго място: — И този, ваше височество!
Двамата войници се наведоха над сразените убийци.
Всички в подземието зяпнаха в ужас, когато единият труп се размърда, ръката му се изпъна нагоре и стисна коленичилия над него войник за гърлото. Чу се смразяващият пукот на скършено гърло. Другият труп скочи на крака, впи зъби в шията на втория войник и разкъса гърлото му. Арута и всички останали стояха вкочанени и онемели. Първият мъртвец отхвърли убития войник, обърна се, прикова принца с млечнобелите си очи и се усмихна. Като от някакво огромно разстояние от затворената му паст прокънтя глас:
— Отново се срещаме, господарю на Запада. Сега слугите ми ще те хванат, защото досадните ти жреци ги няма. Вдигнете се! Станете, чеда мои! Станете и посейте гибел!
Труповете, осеяли пода, се загърчиха, размърдаха се, а войниците замълвиха молитви към Тит, своя бог покровител. Един от по-схватливите замахна с меча си и отсече главата на надигащия се пред него труп. Обезглавеното тяло започна отново да се изправя, а главата се затъркаля по пода, сипейки тихи проклятия. Телата се занадигаха като ужасни парцалени кукли, теглени от ръцете на обезумял кукловод, с гърчове и спазми.
— Май трябваше все пак да вземем и някой и друг жрец — прегракнало прошепна Джими.
— Пазете принца! — изрева Гардан.
Мъжете наскачаха срещу оживелите трупове и като побеснели касапи започнаха да секат кой където намери. Гъста кръв оплиска всичко, но телата продължаваха да се надигат.
Войниците нагазиха в лепкавата течност, безсилни срещу студените хлъзгави мъртвешки ръце. Корави пръсти късаха войнишките гърла, зъби се забиваха в жива плът, разнесоха се задавени хрипове.