Войниците на принца на Крондор сечаха и мушкаха, из въздуха захвърчаха отсечени крака и ръце, но и посечени, ръцете продължаваха да пляскат по окървавения под като риби на сухо. Арута усети, че нещо го стиска за крака, погледна надолу и видя отрязана мъртвешка длан, впила се в глезена му. Изрита в паника, ръката отхвърча през мазето и се удари в отсрещната стена.
— Излизай и залости вратите! — изрева принцът. Войниците засипаха свирепи ругатни и си запробиваха със сеч и ритници път през локвите кръв и късовете плът. Много от тях, макар и корави ветерани, бяха на ръба на паниката. Макар да бяха изпитали какво ли не, се оказаха неподготвени за това, пред което се бяха озовали. Безмилостно посичаните трупове се надигаха отново и отново, а паднеше ли някой от другарите им, издъхваше на пода.
Арута поведе хората към вратата нагоре — най-близкия до него изход. Джими и Лаури го последваха. Джими пръв стигна до вратата, погледна нагоре по стълбището и изруга — по стълбите към тях се спускаше със залитане мъртвото тяло на красива жена, облечена в прозрачна нощна роба — с голямо кърваво петно на кръста. Оцъклените й побелели очи се впиха в Арута и тя изкрещя от радост. Джими се сниши под тромавия й замах, блъсна я с рамо в корема и извика:
— Пазете се!
Жената се затъркаля надолу, а те се промъкнаха покрай нея.
Арута погледна към мазето. Хората му се изтегляха. Гардан и още няколко войници се измъкваха през отсрещните врати и се мъчеха да ги затворят, а изоставащите им другари падаха в отчаяните си опити да ги достигнат. Подът се бе превърнал в море от лепкава кръв и много от бойците се подхлъзваха, падаха и не можеха да се изправят. Посечените крайници на мъртъвците успяваха някак да се върнат към телата и труповете се надигаха отново. Спомнил си как онова същество в двореца си връщаше силата с времето, Арута извика:
— Залостете вратите!
После затича нагоре след Джими и певеца.
Добраха се до първия етаж на „Дома на върбите“ и ги посрещна гмеж от войници, сражаващи се с други оживели мъртъвци. Конните отряди бяха пристигнали, прочистили бяха околните улици и бяха нахлули в сградата, но и те като другите долу бяха неподготвени да се бият с мъртви противници.
Джими бързо огледа залата, засили се, скочи на една маса, прескочи като акробат един от гвардейците, задушаващ се в мъртвата прегръдка на един от Козодоите, и увисна на една от тежките завеси. Дебелата тъкан удържа за миг тежестта му, после се раздра и се смъкна от високия корниз. Джими бързо я повлече към голямата запалена камина, натика единия й край в огъня и започна да хвърля върху нея всичко, което можеше лесно да пламне. След няколко мига пламъците плъзнаха из цялата зала.
Арута отхвърли един залитащ мъртвец, съдра един от тежките гоблени на стената и го хвърли на Лаури. Певецът се сниши пред скачащия срещу него мъртъв убиец, отскочи встрани и го уви в плата. Бързо превъртя мъртвата твар, срита я отзад и оплетеният в плата труп залитна към Джими, който го бутна в разбушувалите се пламъци. Мъртвецът рухна в огъня и закрешя от ярост.
Жегата в залата започна да става непоносима, давещият пушек също. Лаури се затича към вратата и викна на стрелците с лъкове по покривите на околните сгради:
— Принцът! Принцът излиза!
— Побързайте! — отвърна му нечий вик и една стрела свали надигащото се тяло само на крачка встрани от Лаури.
Арута и Джими изскочиха през огряната от пламъците врата, последвани от няколко задавени от гъстия дим войници. Арута изрева:
— При мен!
Неколцина гвардейци се затичаха към тях през улицата и започнаха да вдигат поразените със стрели трупове и да ги мятат през прозорците в пламъците. Писъците на горящите тела изпълниха нощта.
Един от мъртъвците се олюля на прага. Лявата му страна беше в пламъци, а ръцете му бяха изпънати напред, сякаш искаше да прегърне Арута. Двама от войниците се хвърлиха срещу него и то натикаха в огъня, без да обръщат внимание на изгарянията. Арута се отдръпна от вратата и войниците застанаха в плътен кордон, тласкайки назад телата, мъчещи се да избягат от бушуващия ад.
— Предайте на хората в каналите да не пускат нищо да се измъкне от подземието! — викна принцът.
Скоро сградата се превърна в огнена кула и всичко наоколо се освети като в слънчев ден. Обитателите на околните къщи се изсипаха на улицата, защото огънят застрашаваше да подпали целия квартал. Арута нареди на бойците да носят вода и да обливат фасадите на сградите около „Дома на върбите“.