— Бойците-псета — промълви Фанън зад Джими.
— Защо ги наричат така, мечемайсторе? — попита хлапакът.
— Защото в стари времена в Кеш ги обучавали като псета. Държали ги затворени отделно от останалите хора, докато дойде денят да ги хвърлят срещу някого. Сега казват, че е защото ще ти налетят като глутница псета, ако им се оставиш. Корава сган са, момко, но сме им взимали мярката.
Бойците-псета стигнаха с маршова стъпка до средата на площада, след което се развърнаха, за да отворят път на други. Когато се появи първият, извадиха ятаганите си и ги вдигнаха за почест. Мъжът, който крачеше между тях, беше с гигантски ръст и абаносовата му кожа блестеше на слънцето. Носеше кожен елек с метални шипове и също като войниците беше обут в торбести гащи и ботуши, но за разлика от тях беше гологлав. В десницата си държеше пищно украсен церемониален жезъл. Зад него яздеха четирима души, на дребните пъргави кончета на пустинния народ на Джалпур. Облечени бяха в носията на пустинния народ, виждана макар и рядко в Крондор — падащи свободно до коляното тъмносини копринени халати, отворени отпред, бели ризи и панталони под тях, високи до прасците ботуши и сини шамии, увити така, че да се виждат само очите. В поясите им бяха затъкнати дълги ками с дръжки и кании от слонова кост. Тъмнокожият мъж се заизкачва по стълбището и Джими чу дълбокия му глас:
— … тътне пред нозете му и земята трепери. Дори звездите спират своя ход и слънцето му иска позволение, за да изгрее. Той е мощта на Империята и четирите вятъра духат из ноздрите му. Той е Драконът на Слънчевата долина, той е Орелът на Върховете на спокойствието, той е Лъвът на Джалпур… — Говорещият спря пред краля и се отмести встрани, а четиримата конници слязоха и тръгнаха след него по стъпалата. Единият крачеше пред останалите описанието на черния гигант явно се отнасяше за него.
Джими погледна питащо Фанън и мечемайсторът прошепна.
— Дворцовият етикет на Кеш.
Луам се закашля и прикри устата си с шепа и момчето разбра, че краля го е досмешало от обяснението на Фанън. Луам бързо се овладя и се обърна напред, докато кешийският церемониалмайстор довършваше словото си.
— Оазис е той за своя народ.
Обърна се с лице към краля и се поклони ниско.
— Ваше кралско величество, имам височайшата чест да ви представя Негово превъзходителство Абдур Рахман Мемо Хазара-хан, бей на Бенни-шерин, владетел на Джалпур и принц на Империята, посланик на Велики Кеш в Островното кралство.
Четиримата сановници се поклониха по кешийски обичай, като тримата зад посланика коленичиха и докоснаха каменния под с чела. Посланикът постави дясната си ръка на сърцето си и се преви от кръста, а лявата си ръка изпъна назад. След като се изправиха, всички чинно докоснаха с показалец сърце, устни и чело — жест, означаващ искрено сърце, честна реч и ум, който не таи коварство.
— Приветстваме владетеля на Джалпур с добре дошъл в нашия двор.
Посланикът свали булото от лицето си — бе изпито и брадясало — и с крива полуусмивка каза:
— Ваше кралско величество, Нейно най-имперско величество, благословено да е името й, изпраща поздрави на своя брат, краля на Островите. — А после добави шепнешком: — Лично аз бих предпочел не толкова формално представяне, ваше величество, но… — Сви рамене и кимна с глава към кешийския Майстор на церемониите, за да се разбере, че относно тези неща думата има той. — Същински тиранин е.
Луам се усмихна широко.
— Връщаме най-топли поздрави на Велики Кеш. Дано процъфтява и да расте могъществото й.
Посланикът сведе глава да благодари и каза:
— Ако позволи Негово величество, да представя свитата си? Луам кимна и кешиецът посочи човека най-отляво. — Това е старшият ми помощник и съветник Камал Мишва Дауд-хан, шериаф на Бенни-Тулар. А другите двама са синовете ми, Шандон и Джеансуз, шериафи на Бенни-Шерин и също така мои лични телохранители.
— Щастливи сме, че сте при нас, господа — поздрави ги Луам.
Деласи тъкмо се опитваше да внесе някакъв ред сред тълпата благородници, когато по една от улиците, водещи към площада, отново се вдигна шумотевица.
— Сега пък какво става? — извика отчаялият се старец, а кралят и принцът извърнаха глави към площада.
Чу се барабанен тътен, много по-свиреп дори и от кешийския, и от улицата се появи шествие на зеленодрехи бойци на наперено стъпващи коне. Всеки боец носеше на лявата ръка яркоцветен щит. Гайди подеха странна мелодия.