Първият ездач спря пред краля и знамето му заплющя на вятъра. Арута се засмя и плесна Луам по рамото.
— Ама това е Вандрос Ябонски с цуранския гарнизон на Касуми от Ламът!
Появиха се и пехотинци и се чу маршовата им песен. Цуранският гарнизон на Ламът се строи до кешийците, а Мартин подхвърли:
— Вижте само как се гледат — като котараци. Бас държа, че биха дали мило и драго да се пробват.
— Не в града ми — отвърна Арута, който явно не видя в забележката нищо смешно.
Луам се разсмя.
— Щеше да е интересна гледка. Ей, Вандрос!
Херцог Ябонски скочи от коня, качи се бързо по стъпалата и се поклони.
— Моля за извинение, че се забавихме, ваше величество. Малко притеснение по пътя. Срещнахме една орда таласъми на юг от Зюн.
— Колко бяха? — попита Луам.
— Не повече от двеста.
— И на това му викаш „малко притеснение“! Вандрос, компанията на цураните май ти се отразява.
Вандрос се засмя.
— А къде е граф Касуми? — попита Луам.
— Идва, ваше величество. — На площада излязоха и няколко карети.
Арута дръпна херцог Ябонски настрани:
— Предай на хората ти да се настанят с градския гарнизон, Вандрос. Искам да са наблизо. Като ги настаните, елате при мен с Брукал и Касуми.
Вандрос усети загрижения му тон и отвърна:
— Веднага щом ги настаним, ваше височество.
Каляските спряха в двора на палата и от тях излязоха лорд Брукал, херцогиня Фелин, контеса Меган и дамската им свита. Граф Касуми, бивш командир в цуранската армия по време на Войната на разлома, слезе от коня си, бързо се качи по стъпалата и се поклони пред Луам и Арута. Вандрос представи набързо спътниците си и Луам каза:
— Освен ако онзи пират, кралят на Квег, не е решил да ми дойде на гости в бойна галера, карана от хиляда морски кончета, време е да отдъхнем. — Засмя се и подмина съвсем отчаялия се Деласи, който се мъчеше да въдвори някакъв ред.
Джими се задържа на стълбището — макар да беше виждал кешийски търговци, не бе виждал бойци-псета, нито пък цурани.
Колкото и пълен с премеждия да беше животът му, той все пак си беше четиринадесетгодишно момче.
Помощник-командирът на Касуми започна да раздава заповеди на хората си къде да се настанят, кешийският офицер също. Джими приседна на каменните стъпала и размърда пръсти в стягащите го ботуши. Загледа се в яркоцветния кешийски отряд, после погледна напускащите площада под строй цурани. И едните, и другите бяха пищна гледка, и доколкото можеше да прецени, не си отстъпваха по свирепост.
Тъкмо се канеше да си тръгне, когато нещо странно зад кешийските редици привлече погледа му. Помъчи се да отгатне какво е, но не можа. Нещо обаче го засърбя да слезе по стълбите и да се приближи до кешийците. И чак тогава разбра какво му се беше сторило необичайно. Сред тълпата зад кешийците се измъкваше един човек, за когото хлапакът смяташе, че е мъртъв. Джими остана закован на място, поразен до дъното на душата си. Зърнал беше Смеещия се Джак.
Арута крачеше нервно. Около заседателната маса седяха Лаури, Брукал, Вандрос и Касуми. Принцът, привършил разказа си за нападението на Козодоите, се пресегна и взе от масата един свитък.
— Това е от барона на Високи замък. В отговор на мое запитване. Казва, че в района му се забелязва необичайно придвижване на север. Изрежда подробно колко пъти са забелязани, къде и прочие.
— Ваше височество — каза Вандрос. — И в нашия район имаше някакво раздвижване, но нищо необичайно. В Ябон по-умните Тъмни братя и таласъми избягват гарнизоните, като свиват на запад, след като подминат северните граници на елфските лесове. Свръщат на запад от Небесното езеро и така избягват патрулите ни. Пратихме няколко отряда в тоя район. Елфите и джуджетата от Камен връх го пазят добре и там всичко е спокойно.
— Или така ни се иска — изсумтя Брукал. Старият бивш херцог на Ябон се беше оттеглил от службата в полза на Вандрос след брака му с дъщерята на Брукал. Но добре тренираният му ум все още сечеше като бръснач, а и цял живот се беше сражавал с моредели. — Не, щом са тръгнали на малки групи, Братството може да преминава през тесните проходи, когато си поиска. Нашите хора едва стигат да пазим търговските пътища, да не говорим за толкова обширна територия. Стига само да вървят нощем и да отбягват главните пътища, както и селата на клана Хадати. Нека не се заблуждаваме.
Арута се усмихна.
— Точно затова поисках да дойдеш и ти.
— Ваше височество, сигурно е така, както казва лорд Брукал — рече Касуми. — Напоследък рядко се натъкваме на тях. Сигурно ги е изтощило оръжието ни и сега се придвижват крадешком, на малки орди.