— За да ме застреля трябва първо да ме види, ваше височество.
Брукал удари с юмрук по масата и се засмя:
— Ама и на тоя езичето му си го бива.
Арута също се усмихна — трудно му беше да се държи сериозно в компанията на малкия хитрец.
— Достатъчно. Приемите и пиршествата ги оставяме за другата седмица. Може би тревогите ни са напразни и с Козодоите е приключено.
— Да се надяваме — изпъшка Лаури.
Без повече приказки Арута и гостите му си тръгнаха по стаите.
— Джими!
Джими се обърна. По коридора към него идваше принцеса Анита с двама гвардейци на Гардан й две придворни дами. Той се поклони, пое ръката й и леко я целуна, както го беше учил Лаури.
— Виж ти, какъв млад благородник си станал — отбеляза Анита. Джими продължи с нея и свитата.
— Изглежда, че съдбата ме е обикнала, ваше височество. Никога не съм имал някакви амбиции, освен да стана нещо повече сред Шегаджиите, следващия Праведник, да речем, но ето че сега пред мен се отварят далеч по-светли хоризонти.
Тя се усмихна. Джими не я беше виждал след пристигането и и отново усети онова смътно привличане отпреди година. Изоставил бе момчешката си влюбчивост, но Анита все така продължаваше да му харесва.
— Е, имаш ли вече някаква амбиция, Ръчицо?
Джими й отвърна с назидателен тон:
— Скуайър Джеймс Крондорски, ваше височество. — Двамата се изсмяха. — Вижте, принцесо, сега в Кралството е дошло време на промяна. Дългата война с цураните ни лиши от много хора с титли и владения. Граф Волней изпълнява длъжността канцлер, а Саладор и Батира все още си нямат херцози. Три херцогства без господари! Не е невъзможно един умен и талантлив човек да се издигне високо в такава среда.
— Имаш ли план? — попита го Анита, възхитена от хлапашкото му безочие.
— Все още не, във всеки случай не е съвсем ясен, но не ми се струва невъзможно един ден да получа малко по-висока титла от скуайър. Може би дори… херцог на Крондор.
— Пръв съветник на принца? — възкликна тя насмешливо. Джими намигна.
— Защо не? Имам добри връзки. Пък и съм близък приятел на годеницата му. — Двамата прихнаха.
Анита го докосна по ръката.
— Хубаво ще е да си тук с нас. Доволна съм, че Арута те е намерил толкова бързо. Не смяташе, че ще е толкова лесно да те издири.
Джими едва не се спъна. Не му беше хрумвало, че Арута няма да й каже нищо за убийците, но сега разбра, че е така. Разбира се, нямаше защо без нужда да помрачава радостта й от сватбата. Съвзе се бързо.
— Беше по-скоро случайност. Негово височество не ми е казвал, че ме е търсил специално.
— Не можеш да си представиш колко се тревожехме за теб с Арута, след като избягахме от Крондор. Последния път бягаше по кейовете от хората на Ги. Нямахме никаква вест от теб. На път за коронацията на Луам минахме толкова за бързо през Крондор, че нямаше как да разберем какво става с теб. Луам изпрати кралска вула, опрощаваща Тревър Хъл и хората му, и плата за това, че ни помогнаха, но никой не знаеше какво става с теб. Накарах Арута да ми обещае, че веднага ще започне да те издирва. Не мислех, че ще те направи скуайър толкова бързо, но знаех, че крои планове за теб.
Джими се почувства искрено трогнат. Разкритието придаваше нов смисъл на думите на Арута, че го смята за свой приятел. Анита спря пред една врата.
— Трябва да си видя премяната. Булчинската ми рокля пристигна тази заран от Риланон.
Наведе се и леко го целуна по бузата.
— Е, до скоро.
Джими едва превъзмогна странното, направо плашещо чувство в сърцето си.
— Ваше височество… Аз също се радвам, че съм тук. Ще си изкараме страхотно.
Тя се засмя и влезе с двете дами, а стражите останаха на пост пред вратата. Джими изчака, докато вратата се затвори, а после си тръгна, подсвирквайки си. Припомни си живота през последните няколко седмици и реши, че е щастлив въпреки убийците и тесните ботуши.
Зави в не толкова оживено разклонение и замръзна. Камата моментално се озова в ръката му и той се втренчи в двете рубинени очи, святкащи в сумрака пред него. После притежателят на тия огнени очи изсумтя и тръгна назад. Съществото беше покрито със зеленикави люспи и на ръст беше колкото малка хрътка. Главата му напомняше на крокодилска, но с по-закръглена муцуна, и на гърба си имаше две сгънати крила. Дългият му гъвкав врат позволяваше на съществото да се озърта назад, над не по-малко дългата опашка. Някакъв момчешки глас зад Джими извика: