— Фантус!
Момченцето, не повече от шестгодишно, се затича и прегърна съществото през врата. Изгледа Джими със сериозните си тъмни очи и каза:
— Няма да ви ухапе, ваша милост.
Джими изведнъж се почувства неловко, че стиска камата си, и бързо я прибра. Съществото явно беше домашен любимец, въпреки малко странния си вид.
— Как го нарече?
— Него ли? Фантус. Той ми е приятел и е много умен. Знае много неща.
— Сигурно — отвърна Джими, все още притеснен от погледа на съществото. — Какво е той?
Момчето изгледа Джими така, сякаш виждаше пред себе си живото въплъщение на невежеството, и каза:
— Огнедрейк. Ние току-що дойдохме, а той ни е последвал от къщи. Може да лети, нали разбирате. — Джими само кимна. — Трябва да се приберем. Мама ще се ядоса, ако разбере, че не сме си в стаята. — Задърпа съществото и го отведе без повече приказки.
Джими постоя на място цяла минута, после се огледа все едно, че търсеше някой да потвърди видяното. Накрая се отърси от изумлението си и продължи разходката си. След малко до него достигнаха звуци от струните на лютня.
Излезе от коридора и се озова в голяма градина. Седна на пейката до цветната леха пред настройващия лютнята си Лаури и го загледа.
— Много посърнал ми изглеждаш за менестрел.
— То пък и аз съм един менестрел… — Лаури наистина изглеждаше необичайно оклюмал. Настрои струните и подхвана някаква тъжна песен.
След няколко минути Джими изпъшка:
— O, я зарежи този траур, певецо. Нали е време за веселие. Какво толкова си увесил нос?
Лаури въздъхна и килна глава на една страна.
— Още си малък да разбереш…
— Ха! Пробвай де — прекъсна го Джими.
Лаури остави лютнята настрана.
— Заради принцеса Карлайн е.
— Още иска да се омъжва за теб, а?
Лаури го зяпна.
— Откъде знаеш?
Джими се разсмя.
— Лошо ти влияят благородниците, певецо. Аз в тази работа съм новак. Още не съм забравил как се говори със слугите. А и да надавам ухо зная. Тия слугини от Риланон щяха да се пръснат от нетърпение, докато разкажат на тукашните всичко за теб и принцесата. Сериозна тема сте.
Лаури не изглеждаше никак развеселен от закачката на Джими.
— Значи си чул всичко?
Джими си придаде безразлична физиономия.
— Принцесата си струва, но нали съм отраснал в бардак, представите ми за жените не са толкова… светли. — Сети се за Анита и гласът му малко се сниши. — Все пак трябва да призная, че принцесите изглеждат по-различни от другите.
— Добре е, че си го забелязал — отвърна сухо Лаури.
— Виж, ще ти кажа следното: твоята принцеса е най-красивата, която съм виждал, а съм виждал доста жени, включително и добре платените ви куртизанки, а някои от тях си ги бива. Повечето мъже майчиците си биха продали, за да й спечелят вниманието. Тогава какъв ти е проблемът?
Лаури го изгледа продължително.
— Проблемът ми е този глупав сан.
Джими се разсмя искрено.
— Че какъв проблем е да си благородник? Само се разпореждаш на хората наоколо и после виниш други за грешките си.
Лаури се засмя.
— Съмнявам се, че Арута и Луам ще се съгласят с теб.
— Е, кралете и принцесите са друга работа, но повечето благородници тук не ме впечатлиха много. Старият Волней има ум в главата, но и на него, както го гледам, не му се стои много тук. Останалите само се правят на важни. По дяволите, музиканте, трябва да се ожениш за нея. Поне малко ще им подобриш кръвта.
Лаури замахна закачливо към дръзкия хлапак, който ловко отбегна шамара и се разсмя. Още нечий смях накара барда да се обърне.
В края на алеята стоеше нисък мургав мъж във фино облекло със строга кройка и ги наблюдаваше.
— Пъг! — извика радостно Лаури и скочи да го прегърне. — Кога дойде?
— Преди два часа. Имах кратка среща с Арута и краля. Те останаха с граф Волней да обсъдят подготовката на пиршеството. Арута ми намекна, че тук ставали странни неща, и ме посъветва да те потърся.
Лаури му посочи да седне и Пъг приседна до момчето. Лаури ги запозна и каза:
— Много неща има за разправяне, но най-напред — как са Катала и момчето?
— Чудесно. Тя сега е в покоите ни, разправят си клюки с Карлайн. — При споменаването на принцесата Лаури отново посърна. — А Уилям е хукнал нанякъде с Фантус.
— Това нещо ваше ли е? — възкликна Джими.
— Фантус ли? — Пъг се засмя. — Значи си го видял. Не, Фантус не е ничий. Идва и си отива когато му хрумне, поради което сега е тук без ничие разрешение.
— Съмнявам се, че е в списъка на гостите на Деласи — каза Лаури. — Виж, май трябва да те запозная с по-важните неща. — Пъг погледна Джими и Лаури поясни: — Тоя извор на бели е в центъра на събитията от самото начало. Няма да чуе нищо, което вече да не знае.