Джими отвърна сериозно:
— Ако можех да си разменя мястото с принцесата, щях да го направя.
— Знам, че щеше, момчето ми. Знам.
— Джими… просто за да знаеш… ти се справи добре. Благодаря ти — промълви Арута. И се опита да се усмихне.
Джими, все още със сълзи по бузите, се сви в коленете на Арута, после изправи глава, изтри лицето си и му върна усмивката.
— Не съм плакал от нощта, в която видях мама убита. — Карлайн покри устата си с шепа и пребледня.
Вратата се отвори и влезе Натан. Беше свалил церемониалната си роба и бе останал по дълга до коленете туника. Изглеждаше изнурен и триеше ръцете си с кърпа. Арута се изправи бавно с подкрепата на Луам. Натан каза мрачно:
— Жива е. Въпреки че раната е лоша, стрелата се е отклонила и не е поразила гръбнака й. Ако я беше ударила там с цялата си сила, щяла е да издъхне веднага. Тя е млада и здрава, но…
— Но какво? — попита Луам.
— Стрелата е отровна, ваше величество. Намазана е с отрова, приготвена с черно изкуство, смес, при която е приложена зла магия. Нищо не можахме да направим, за да й противодействаме. Алхимия, магия — нищо не помага.
Арута примигна неразбиращо.
Натан го погледна скръбно.
— Съжалявам, ваше височество. Тя умира.
Тъмницата се намираше под морското равнище. Мрачно и влажно място, миришещо на мухъл и плесен. Един от стражите се отмести встрани, а другият дръпна скърцащата метална врата и Луам и Арута прекрачиха прага. Мартин ги чакаше до камерата за изтезания и говореше тихо с Вандрос и Касуми. Помещението не беше използвано отпреди времето на принц Ерланд, освен за кратко от тайната полиция на Джоко Радбърн, за да разпитват пленниците си, докато властваше дьо Батира.
Обичайните инструменти за мъчение бяха махнати, но мангалът бе върнат на предишното си място и в него се нажежаваха железа. Смеещия се Джак стоеше овързан с вериги за една каменна колона, с ръце над главата. В пълен кръг около него стояха шестима цурани — толкова близо, че помръднеше ли, се допираше до тях. Всички бяха с гръб към Джак и вдително оглеждаха помещението.
Отец Тъли се обърна към Луам.
— Изрекохме възможно най-силните защитни заклинания. — Той кимна към Джак. — Но нещо се опитва да се добере до него. Какво става с Анита?
Луам бавно поклати глава.
— Стрелата се оказа намазана с някаква незнайна отрова. Натан твърди, че времето й изтича.
— Тогава трябва бързо да разпитаме пленника — отвърна старият жрец, — Представа нямаме с какво се борим.
Луам бутна брат си настрани, даде знак на един от стражите да се отмести и изгледа крадеца в очите. Смеещия се Джак отвърна на погледа му с очи, изпълнени с ужас. Лицето му лъщеше от пот. Охкаше при всяко помръдване. Явно цураните не бяха го жалили, докато го претърсваха. Опита се да заговори, облиза устни и простена дрезгаво:
— Моля ви!… Не го оставяйте да ме вземе.
Луам пристъпи към него, протегна ръка и стисна лицето му като в менгеме. Разтърси главата му и каза през зъби:
— Каква беше отровата?
— Не знам. Кълна се!
— Ще измъкнем истината от теб. По-добре отговори веднага, иначе горко ти. — И кимна към нажежените железа.
Джак понечи да се засмее, но от устата му излезе само хъркане.
— Горко ми ли? Мислиш, че ме е страх от железа? Слушай, проклет кралю на проклетото Кралство, с радост бих се съгласил червата ми да изгориш, стига да обещаеш, че няма да му позволите да ме вземе. — В последните му думи се долавяше истерична нотка.
— Кой да те вземе?
Тъли се намеси:
— От един час реве все това: да не „му“ позволяваме да го вземе. Сключил е, изглежда, договор с тъмни сили. И сега се бои, че трябва да плаща!
Джак закима енергично, с оцъклени от ужас очи. И отвърна нещо средно между стон и смях:
— Тъй, жрецо. Както щеше да сториш и ти, ако те беше пипнал оня мрак.
Луам стисна сплъстената му коса и изви главата му назад.
— За какво говориш?
Очите на Джак се окръглиха и той прошепна:
— За Мурмандамус.
Изведнъж в камерата лъхна вледеняващ мраз и въглените в мангала и пламъците на факлите трепнаха и загаснаха.
— Той е тук! — изврещя неистово Джак.
Един от жреците подхвана заклинание и светлините лумнаха отново.
Тъли се извърна към Луам.
— Това беше… страшно. — Лицето му беше изпънато и очите — разширени. — Това нещо притежава огромна сила. Побързайте, ваше величество, но не споменавайте името му. То само служи да го привлече към неговия питомец тук.